Как се е шегувал Пушкин?

Не съм лещарка

Един ден къщата на родителите на Пушкин е посетена от Иван Дмитриев, писател и чиновник. Обръщайки внимание на къдравата коса на десетгодишния Пушкин, Дмитриев се пошегувал: "Какъв арапчик!"

"Поне не съм лещарка!" (на руски – рябчик – бел.ред.) – мигновено се пошегувал в отговор малкият Пушкин, защото лицето на Иван Иванович наистина било неравно, подобно на птичите пера.

2. Делвиг на оня свят

Антон Делвиг, който учи при Пушкин, малко преди смъртта си започва да води много разгулен живот (заболява от коремен тиф, от който умира на 32-годишна възраст през 1831 г.). Един ден той идва на гости на Пушкин доволно пиян. Поетът започва да убеждава другаря си да спре да пие, но при всички аргументи Делвиг в отчаяние отговорил, че земният живот не е за него, "но на оня свят ще се поправим".

- Помилуй, – отвърнал Пушкин, – но ти се погледни в огледалото, ще те пуснат ли там с такава мутра?

3. Поетът и слънцето

Някой, в желанието си да злепостави Пушкин, го попитал в обществото: "По какво си приличаме аз и слънцето?". "Нито вас, нито слънцето можеш да погледнеш, без да се намръщиш", – бързо отговорил поетът.

4. Бояринът Байрон

На 19 април 1825 г. се отбелязва годишнината от смъртта на Джордж Байрон. На този ден Пушкин пише на приятеля си Пьотр Вяземски: "Поръчах от вечерта вечеря за упокоение на душата му. Свещеникът ми се изненада от моето благочестие и ми подаде просфора, извадена за упокоение на Божия раб болярина Георгий" – защото "Байрон" за селския свещеник е било съзвучно с "болярин".

Както посочва филологът Алина Бодрова, такива обеди за упокой на "болярина Георгий" наистина са били отслужени, и то дори два: "Анна Вулф, съседката на Пушкин от Тригорск, също участва в Пушкиновата шега, така че "и в двете църкви на Триг<орска> и Вор<онич> се състоят молебени".

5. Приходи от тридесет и шест букви

Пушкин се запознава с млади военни от императорската гвардия – потомци на най-богатите фамилии, важни персони и профани. Един ден той кани някои от гвардейците в популярния ресторант "Доминик" и ги черпи за своя сметка. Влиза граф Завадовски и забелязва Пушкин:

- Обаче, Александър Сергеевич, види се, че имате здраво натъпкан портфейл!

- Че аз съм по-богат от вас, – отвръща Пушкин, – вие трябва да живеете понякога и да чакате пари от селата, а аз имам постоянен доход – с тридесет и шест букви от руската азбука (колкото са били те в дореволюционната азбука).

Известно е, че понякога Пушкин, след като губи много на карти, успява бързо да покрие дълга си, като буквално за една нощ пише великолепно произведение и на следващата сутрин го продава на издател. Почти по този начин (не за една нощ, а за две сутрини) пише поемата "Граф Нулин".