Как се появява руската бандитска песен?

Разбойническите, каторжническите, скитническите, просяшките песни, които са толкова популярни в Русия в началото на XX век, нямат нищо общо с бандитската песен - феномен на криминалната музика, който се появява в ранните години на СССР.

Люлката на бандитската музика е Одеса - към края на XIX в. това е четвъртият по население град в Руската империя и второто пристанище по товарооборот. Одеса е и главният еврейски град в империята. Причината за това е въвеждането на така наречената "линия на уседналост". Официално руските търговци от централните губернии, които искат да ги спасят от конкуренцията на еврейските търговци, молят тя да бъде въведена, а мотивът им е, че те се придържат към различна вяра.

"Положението за устройство на евреите" от 1804 г. определя губерниите, където евреите могат да се заселват и да търгуват. Това са западните и югозападните губернии, включително Херсон, чиято столица по това време е Одеса. В пристанищния град се стичат много евреи, които се занимават с търговия, занаяти и финансови операции.

Въпреки това дори в границите на уседналостта евреите са лишени от права в сравнение с православното население - не им е позволено да напускат свободно своите губернии, а изборът на професии и занаяти е ограничен. Това тласка много евреи към криминална среда. Черноборсаджии, измамници, джебчиите и домашни крадци от всякакъв вид са значителна част от еврейското население на губерниите от "линията на уседналост". Именно в престъпната среда се появи думата blat - на идиш тази дума означаваше член на банда крадци, "наш" човек.

Откъде идва бандитската песен?

Музиката винаги е играла огромна роля в живота на всеки еврейски град. Сватби, погребения, религиозни празници и просто кръчмарски гуляи в пристанищните заведения са придружавани от традиционни мотиви – "клезмер" (това е името както на самата музика, така и на музикантите, които я изпълняват). В началото на XX век в Одеса се отварят много "илюзиони" - стационарни салони за нямо кино, а в тях музикалният съпровод е от пианисти-тапъри, които изпълняват и известни на всички мелодии.

През 1917 г. болшевиките унищожават царските порядки включително и "линията на уседналост", а еврейското население от губерниите, които влизат в "линията", придобиват равни права с всички граждани на съветска Русия. През 20-те години на миналия век, по времето на Новата икономическа политика, професионалните еврейски музиканти се присъединяват към кръчмарските среди на двете столици и мотивите на клезмера стават много популярни. Те са познати на повечето руски слушатели дори сега – "Мурка" и "Седем четиридесет" са написани по мотиви на традиционните клезмери.

Ето така се ражда бандитската песен, когато по мотиви на класическия клезмер започват да се пишат руски стихове. А залогът за популярността на новата музика е, че за разлика от руските "каторжни" песнопения, в клезмерската музика се подчертава слабия дял, синкопирането. На нейните ритми лесно и пламенно може да се танцува.

Циганската музика, която е толкова популярна в Русия в началото на XX век, оказа силно влияние върху формирането на бандитската песен. Именно циганските романси дават на бандитската песен нейния основен инструмент - китарата.

Държавата е против

"Ако погледнем сега естрадния репертоар от 1925–1928-а, това означава да се потопим в черната кал на всякакви фокстротщини, циганщини, "бандитски" песни, безброй преработки на дореволюционни "интимни" песнички", оплаква се кореспондент на сп. "Рабочий и театър" през 1931 година. Още от средата на 20-те години държавата започва атака срещу кръчмарските и салонните музикални жанрове, а сред тях са и бандитските. Но защо те са толкова популярни по онова време?

Официалната съветска естрада през 20-те и 30-те години на миналия век създава много весели и патриотични песни, но не предлага на слушателя хумористични, битови и печални композиции.

Тази ниша е заета от бандитската музика и естрадата, които предлагат не само песни от средите на крадците, но и шеговити шлагери като "Пържено пиле", "Школа за танци на Соломон Пляр" и работнически като "Тухли" и "Фасетирани чашки".

Историкът, специализиран в областта на бандитските песни, Максим Кравчински цитира думите на изпълнителя на този жанр Олег Чистяков: "Те (песните) говореха за проблемите на днешния ден. Разказваха на своя език, без официоз... Хора от различни нива на социалната стълбица ги слушаха и пееха със сълзи на очи".

Изпълнението на бандитски песни от сцената е забранено от втората половина на 20-те години на ХХ в. от Главния репертоарен комитет с аргумента, че това са произведения, които "обслужват вкусовете на непманите и дребните буржоа". Но в същото време любимецът на публиката Леонид Утьосов пее известните "От одеския пандиз" и "Гоп с лък" - песни с напълно криминално съдържание.

Утьосов (истинското му име е Лазар Вайсбейн) е роден през 1895 г. в Одеса и още през 20-те години става известен като актьор и изпълнител. През 1929 г. той създава свой собствен оркестър, а през 1934 г. заедно с Любов Орлова участва във филма "Веселите момчета" и става известен в целия Съюз. Още през 1932 г. Утьосов записва "От одеския пандиз" и "Гоп с лък" на грамофонни плочи, а през 1935 г. изпълнява "Гоп с лък" в Кремъл - по лична молба на Сталин - за полярни изследователи от ледоразбивача "Челюскин".

Бандитската и циганска песен е популярна дори сред номенклатурния елит. Известната циганска певица Изабела Юриева (1899-2000) си спомня, че е била викана на закрити партийни вечеринки в Кремъл, където е била молена да пее официално забранени "цигански" песни от репертоара си.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви