Как Нижегородското търговско изложение става най-голямото в страната?

Петербург е главата на Русия, Москва е нейното сърце, а Нижни Новгород – джобът ѝ. Може би тази стара руска поговорка напълно изразява смисъла и важността на търговията в Нижни Новгород.

Защо Нижни Новгород става център на търговията?

Този град има много удобно разположение на мястото, където се сливат големите реки Волга и Ока, които минават през цяла Русия и се вливат в Каспийско море. Освен това именно Волга в миналото е единствената водна артерия, свързваща Запада и Изтока. В Нижни има и железопътна линия, затова оттук може да се стигне до Кавказ, в Персия, Турция, Средна Азия и дори в Индия и Китай. Заради това разположение в града винаги е кипяла търговия, археолозите са открили тук арабски и византийски артефакти, свидетелстващи за търговските връзки с Изтока още през XIII-XIV век. Първите документирани изложения и събирания на търговци са известни още от XVI век.

Първоначално изложения се провеждат не само в Нижни Новгород, а и по течението на Волга, край стените на Макариевия манастир. Те са временни и продължават 1-2 дни. Но през XVII век цар Алексей Михайлович установява петдневен безмитен срок за търговия. Така привлича още повече търговци, които, между другото, често остават за по-дълго – и вече плащат данък в хазната.

В началото на XIX в. става ясно, че мястото в манастира не побира всички желаещи, а в същото време дървената търговска аркада изгаря. По това време Нижегородксото търговско изложение вече е изключително важно и носи огромни пари в държавната хазна.

Изложението е преместено в самия Нижни – на мястото, където се сливат Волга и Ока. Самият император Александър I отлага ремонта на собствения си дворец, за да отдели 6 милиона рубли за строителството на нова сграда за търговското събитие. И не сгрешава – първото изложение на новото място е проведено през 1817 г. и търговците носят стоки за 24 милиона рубли, а през 1846 г. сумата вече достига 57 милиона рубли.

Съвременниците наричат Нижегородското търговско изложение "разменния двор на Европа с Азия". Чужденците продават стоки на едро на местните търговци и фабриканти, като 90% от всички източни стоки идват в страната именно през Нижегородското изложение и се разпространяват из цяла Русия оттук. На свой ред чуждестранните търговци купуват стоки от европейците и руснаците.

Какво се търгува на Нижегородското търговско изложение?

През 1850-те години на изложението в Нижни вече идват до 700 чуждестранни търговци. При това обемът на азиатската търговия в средата на XIX в. надхвърля западноевропейския с 1,5-3 пъти.

Една от най-търгуваните стоки е китайският чай. През 1880-те в Русия годишно постъпват 800-900 пуда (13 000-14 500 кг) китайски чай на стойност 42 милиона рубли. На изложението има дори отделни азиатски щандове, стилизирани като китайски павилиони.

В замяна китайците купуват кожи от различни животни – от лисици и катерици до овце.

От Иран в Русия внасят ръчно изработени килими, коприна и памучни тъкани, както и голям асортимент от хранителни стоки: орехи, шам фъстък, кайсии, сушени плодове, бадеми, сини сливи, просо, ориз. Самите перси купуват от Русия вълна, изделия от метал и кожа, порцелан, хартия за писане и много други стоки.

На Изток от Русия изнасят още захар, изделия от памук и кожа, вълна, дървен материал, метали и много други. Разнообразието от продукти е забележително. Руският чиновник Егор Мейендорф през 1820-те описва стоките, които купуват търговците: "Стоките, които се изнасят от Русия, се състоят от кошенил (червена боя – Russia Beyond), карамфил, захар, олово, червено и синьо сандалово дърво, сукно, червени кунгурски, казански и арзамаски кожи, восък, известно количество мед, желязо, стомана, златни нишки, неголеми огледала, видрови кожи, перли, руска нанка (памучна тъкан – Russia Beyond), чугунени котли, игли, корали, плюш, хартиени кърпички, брокат, дребна стъклария, незначително количество руско платно…".

Много важна стока са и риболовните продукти. "Риболовът на белуга, есетра, сом и някои други видове риба е практически напълно монополизиран от руските търговци по цялата южна част на Каспийския регион", пишат историците А.А. и А.В. Иванови.

С времето към износа се добавя и продукцията на нови, развиващи се отрасли, включително металургията и тъкачните манифактури. Както и евтино хасе от знаменитите шуйски ивановски фабрики. А през 1880-90-те тук започва да се търгува дори с нефт и петролни продукти.

На търговското изложение с времето се появяват и офиси на банки, работят юристи, правят се борсови сделки. Изложението е най-важното мероприятие за големите руски търговци и собственици на фабрики. Но активно в него участват и частни занаятчии и представители на народните изкуства. Престилки, дървени лъжици, народни носии, рисувани подноси, посуда, дантели – тук са представени продуктите на най-добрите занаятчии от цяла Русия, които на свой ред се готвят цяла година за изложението и се стараят да докарат тук най-добрите си стоки.

Как е устроено изложението

В книгата "Михаил Строгов" на Жул Верн описва нижегородското търговско изложение по следния начин: "Тук започват панаирните постройки, състоящи се от дървени сгради, разделени с широки огради. Всеки вид търговия е обособен в отделен квартал: там има дървени, железни, месни, рибни, кожухарски, манифактурни отдели. Сред лавките се тълпи маса народ – разглежда, избира, пита за цените на различните стоки, предлагани от търговците. Тук може да се срещнат представители на всички нации – както европейски, така и азиатски. Шумът и суматохата се увеличаваха още повече от барабанния бой и духовата музика, които се носеха от сепаретата, където непрекъснато представления изнасяха фокусници, акробати и звероукротители".

От средата на XIX в. изложението продължава официално малко повече от месец, но на практика търговията продължава от юли до септември. Панаирът е истински празник за града – в Нижни за него пристигат над 200 000 души, работи цирк, театър, музиканти. През 1870-те и 1880-те на територията на изложението се появява електричество и е изграден водопровод. То оказва положително влияние върху целия град – в Нижни има удобна инфраструктура, активно се строят хотели и ресторанти. Тук още през 1896 г. е пуснат и един от първите трамваи в Русия.

На територията на панаира има два събора – през 1822 г. е открит Спаският "Староизложбен" събор. Негов архитект е французинът Огюст дьо Монферан (по-късно той изгражда Исакиевския събор в Санкт Петербург с много подобен барабан с колони под главния купол).

А през 1881 г. на откриванеот на Невския "Новоизложбен" събор присъства самият император Александър III със съпругата и сина си – бъдещия Николай II. В същата година е достроен и новият Главен изложбен дом в руски стил (подобният на него ГУМ на Червения площад се появява по-късно). И трите постройки са запазени и до днес.

През 1896 г. на територията на нижегородското изложение се провежда най-голямото за цялата история на Рускатата империя Общоруско промишлено и художествено търговско изложение. За него са построени над 100 временни павилиона. Именно на него е представен първият руски автомобил, както и стоманените мрежести конструкции на инженера Владимир Шухов.

След Революцията през 1917 г. изложението работи още известно време, но вече не се ползва с такава популярност, а и вече няма свобода на търговията, която минава напълно под контрола на държавата. През 1929 г. болшевиките окончателно закриват това капиталистическо и "социално враждебно явление". Много корпуси на изложението са унищожени или предадени за ползване като жилищни помещения.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви