Какви са особеностите на руските годишни изложения

1. Защо в Русия първоначално няма изложения?

Думата "ярмарка" (изложение) идва в руския език от немския (Jahr – година и markt – пазар) и това се случва чак през XVII в., когато немскоезични търговци започват да търгуват масово с Московия. Именно те донасят европейската мода за провеждането на ежегодни пазари на "оживени" места – в големите градове и на местата, където се пресичат важни търговски пътища. На изложенията идват професионални търговци от различни места и села.

В Руската държава местата, където се събират хора и излагат за продажба стоките си, се наричат торг. (именно така, но с главна буква – Торг, до XVII в. се нарича Червеният площад в Москва). Но като цяло в руските градове има торжки или малки пазарчета и базари. Това не са изложения!

2. С какво руските малки пазари се отличават от изложенията?

Изложенията са редовни и събират търговци от всякакви места, а пазарите са местни и се провеждат с различна регулярност. Но първите големи места за търговия в Русия, които вече всъщност са търговски панаири, до XVII в. продължават да се наричат торг – Моложки торг, Макариевски торг и т.н.

На тези пазари търгуват местните жители. Те се провеждат няколко пъти годишно. Има и базар, който е ежеседмичен.

През XIV в. се появява Моложкият торг или пазарът в гр. Холопие на р. Молога в района на село Борисоглебское (днес потопено от Рибинския язовир). Моложкият пазар е редовен – провежда се всяка година през четирите летни месеца (от юни до септември или от май до август, в зависимост от времето и други фактори).

Тук не се търгува с пари, а хората от всички националности основно си разменят вещи. Има немци, поляци, гърци, арменци, перси, италианци, турци. Корабите са толкова много, че запълват цялата Волга на ширина от 500-600 м, така че хората могат да минат по тях от единия на другия бряг.

А в края на XVI в. в главен пазар се превръща пазарът край Нижни Новгород.

3. Кои изложения са най-големите?

Първото голямо мащабно изложение в русия е т.нар. Макариевски торг, кръстен на Желтоводския макариевски манастир. Тогава изложението се провежда около него, на 90 км от Нижни Новгород, а в началото на XIX в. се мести в самия Нижни Новгород, където за него са обособени нови съвременни павилиони.

Първоначално изложението се появява на средата на Волжкия път, на мястото, където се вливат Ока и Кама. През 1552-1556 г. Иван Грозни подчинява Казан и Астрахан и завладява Волжкия търговски път – търговците от Север са привлечени към южните земи, тъй като Иван Василиевич разрешава търговията с Персия.

Освен Макариевското, има и изложения в Ирбитск, Перм, Оренбург, Барнаул и много други с по-малък мащаб. През 1864 г. се провеждат над 18 000 изложения с оборот над 1 милиард рубли (за сравнение, приходната част на бюджета през 1866 г. е 362,5 милиона рубли).

4. По какво руските изложби приличат на съвременните търговски центрове?

Всяко тържище и базар е място не само за търговия. То е преди всичко обществено място, площад за развлечение, самоизразяване и реклама и по това те приличат на древните агори и съвременните търговски центрове.

На Моложката поляна, например, има над 7070 кръчми – и всяка изложба е място, където човек може да пропие всичко, включително дрехите си. Но в кръчмите се пие, а за развлечението отговарят представленията, които изнасят артистите, и атракционите. Тук има петрушники (кукловоди) и циркови артисти, които показват битки с мечки, петли и гъски.

Но едно от най-любимите развлечение на тези годишни изложения е т.нар. "райок" (рус. раёк) или народен театър, който за нашите предци е нещо като съвременното кино. Райокът е дървена кутия с две увеличителни стъкла от предната страна. Кутията е поставена на шкафче или на колела. Едновременно в нея могат да гледат двама души, всеки през едно от стъклата. Вътре има обикновен екран – лента хартия с изображения, които се навиват от една ролка на друга. В някои от тези кутии изображенията се осветяват със свещ. Оборудвани са с цветни стъкла и подстветката може да става синя или червена. "Райокът" е наречен така, защото първите подобни устройства съдържат картинки на религиозна тематика (най-често посветени на Рождество).

Но самото устройство е само половината от развлечението; нарисуваното на хартията след това се коментира, а тук в действия влиза т.нар. "райошник". Той рецитира римувани стихове за всяка картинка – панорами на Париж и Москва, Бородинската и Полтавската битка и др. руски и чуждестранни сцени. "Вижте, погледнете, ето го големия град Париж, влизаш в него и гориш – там има голяма колона, където са поставили Наполеон. Французите пируват и си бъркат в носа", е един от стиховете.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви