Триумфът на Елцин на изборите през 1996 – открадната победа от комунистите?

AP
Тези дни се навършват 20 години от провеждането на президентските избори в Русия през 1996 година (първият тур се състоя на 16 юни, а вторият – на 3 юли). На тях, изненадващо за мнозина, победи действащият тогава глава на страната Борис Елцин, който в началото на кампанията изглеждаше безнадежден аутсайдер. В Русия и досега не спират споровете какво предопредели този изход на изборите, на които се решаваше най-важният въпрос – въпросът за по-нататъшното развитие на държавата.

В началото на 1996 година руският елит истински се вълнуваше само от един въпрос: кой ще бъде начело на страната след шест месеца? Реформаторът Борис Елцин, възглавил през 1991 година появилата се от останките от СССР Руска федерация, имаше смехотворно нисък рейтинг. За това оказаха влияние икономическият спад, кризата в държавните институции, войната в Чечения, а също и образът на тежко болен човек.

Само че това, което играеше срещу Елцин, помогна на неговия основен конкурент – лидера на комунистите Генадий Зюганов. През декември 1995 година Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) победи на парламентарните избори. На този фон в президентското обкръжение се чуха гласове, че е необходимо изборите да бъдат отменени или отложени за след няколко години. Само че Елцин отиде на избори и ги спечели в два тура.

Съмнение в честността на изборите

Макар че през изминалите 20 години не се появиха официални потвърждения, че властите са фалшифицирали резултатите от изборите, мнозина мислят, че в онези условия Елцин просто не е могъл честно да победи. През 2012 година подозренията за нечестността на тази победа като че ли бяха потвърдени на най-високо равнище. Тогавашният президент Дмитрий Медведев на среща с руски политици се върна към темата за изборите от 1996 година. По думите на очевидци руският лидер тогава заявил, че на онези избори не е победил Елцин . След това обаче източник от Кремъл направи опровержение на думите на участниците в тази среща.

Мнозина известни политици и руски обществени дейци не се съмняват, че победата на Елцин е била нечестна. Така мислеше например бившият член и председател на Държавната дума Генадий Селезньов. Такова мнение изрази и един от патриарсите на руската журналистика, редакторът и основател на популярния и влиятелен в онези години в. „Независимая газета“ Виталий Третяков. „Според моето убеждение и някои факти, които знам... Зюганов е победил на първи тур. Той е знаел това, но не се решил да обяви своята победа“, заяви Третяков през „Руски дневник“.

Ами ако не ме пуснат в Кремъл...

Зюганов имал основания да премълчи за победата си, твърди бившият главен редактор на „Незамисимая газета“.  „... Има изявления на някои хора, които тогава са били около Елцин. Те съвършено ясно казвали, че Елцин няма да даде властта. Ако за победител бъде обявен Зюганов, то ще стане нещо, което няма да позволи на Зюганов да заеме този пост. Ясно е, че това се нарича държавен преврат с прилагане на сила“, заяви пред „Руски дневник“ Третяков.

Страхът от това, което може да се случи след обявяването на неговата победа, бе написан на лицето на Зюганов, коментира политологът Валерий Хомяков, който по онова време е работил в предизборния щаб на Елцин. По думите му познати от щаба на конкурента обяснили по следния начин психологическото състояние на лидера на комунистите: „Ето че днес той спечели, а какво ще прави утре? Ще тръгне за Кремъл? А там ще му кажат: „Я се пръждосвай!“ Той се страхуваше: ами ако не ме пуснат?“

Ще дойдат комунистите и всички ще разстрелят!

Неувереното поведение на Зюганов обаче не попречило на екипа на Елцин да представи комуниста като главна заплаха за постигнатото през 90-те години – пазарна икономика и демократична, поне външно, политическа система. „Ще дойдат комунистите и всички ще разстрелят!“, така Третяков определя това послание на предизборната кампания на Елцин.

Антикомунизмът станал едно от основните послания на кампанията на Елцин. В милионен тираж започнал да се издава вестникът „Не дай Боже!“(Не дай Бог!”), който безплатно бил доставян на руснаците. В него се описвали нелицеприятни страници от близкото съветско минало и хората били плашени с ужасите, които ще донесе евентуална победа на Зюганов.

Освен на антикомунизма, било заложено и на новия образ на Елцин: „енергичен, борбен, активен, танцува; не е такъв, както казваха преди това“. Именно около тези твърдения била организирана кампанията, която, според мнението на Андреев, се отличавала с „феноменално, небивало в най-новата история равнище на задействаните политтехнологии“. Мнозина анализатори свързват успехите на Елцин на тези избори с ефективността на предизборната стратегия, а не с фалшификации.

В резултат в средата на май в кампанията настъпил обрат. Борис Елцин започнал да изпреварва главния си съперник, проправяйки си пътя към победата на първия тур. Във втория тур везните в полза на Елцин били наклонени от гласовете на популярния военен – генерал Александър Лебед, който призовал да се гласува за действащия президент.

Цената на победата

След победата Елцин претърпял сърдечна операция, от която дълго се възстановявал. В Русия по това време все по-голямо влияние придобивали олигарсите, икономиката на страната бавно, но уверено се насочвала към обявяването на неплатежоспособност през 1998 година, а в непокорна Чечения се укрепили силите, които през 1999 година ще извършат нападение срещу друг севернокавказки регион – Дагестан, което остро поставило въпроса за запазването на териториалната цялост на страната.

На този фон не са учудващи сега съществуващите отрицателни оценки в обществото на тези избори. Още повече, че по мнението на мнозина експерти дори в случай на победа на Зюганов Русия едва ли би могла да се върне в съветското минало.

По думите на Андреев тогава масовата нагласа на руския народ не бе за реставрация... А за „трети път“ дайте ни всичко, което имаше по-рано, но без да се връщаме в миналото“. При все това победата на Елцин изигра важна роля. Тя гарантира „запазването на легитимната приемственост на властта и някакъв, макар и накърнен и непълноценен, граждански консенсус“.

По думите на политолога Алексей Зудин тогава руснаците „избраха бъдещето“. „Даже не толкова за себе си – на всички им бе ясно, че предстои труден път – те гласуваха за бъдещето на страната като цяло“, убеден е експертът. В същото време, както отбелязва Третяков, това бъдеще настъпи не за всички, имайки предвид онази огромна социална цена, платена от руснаците, за да продължи да съществува неефективният режим на Елцин.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"