"Червената капела": разузнавателната мрежа на СССР в нацистка Германия

Бъдещият агент "Кент" Анатолий Гуревич, също като сегашният президент на Русия, се е определял като петербуржец. Родил се в семейство на фармацевт, в което се говорело на идиш, иврит, украински и руски език едновременно.

През февруари 1939 година, на 26 години, Гуревич положил клетва и с псевдонима "Кент" станал нелегален сътрудник на Генералния щаб на Червената армия. Преминал подготовка и с паспорт на мексикански художник, пребивавал в Съветския съюз, същата година заминал за Брюксел, където се легализирал с фамилията на уругвайския бизнесмен Винсенти Сиера.

Истината била, че Сиера на практика нищо не знаел за "родината" си. Дори фамилията на президента на Уругвай. Само написаното в Голямата съветска енциклопедия: столица – Монтевидео, градът е разположен на брега на залива Ла Плата и Атлантическия океан. В страната се произвеждат основно овча вълна, месо и кожени изделия. Именно тези "стоки" Кент трябвало да доставя в Белгия, но едва не се провалил още първия ден при регистрирането си в местната полиция.

Анатолий Гуревич. Снимка: a-gurevich.narod.ru

По-късно станало ясно, че хотелът "Ермитаж", в който той е трябвало да отседне и да се срещне с резидента си Леполд Трепер по прякор "Ото", вече пет години работел като евтин публичен дом, където за чуждестранните бизнесмени било дори неприлично да се отбият. А "колегата" на Гуревич по разузнаване Хемниц (Михаил Макаров) не знаел не само испански, който се говори в Уругвай, но и нито един чужд език. Хемниц живеел като типичен малограмотен мигрант. Седял си в квартирата, откъдето предавал шифровани съобщения, и ходел до магазина, където с продавачите се разбирал на десетопръстната система.

Любовта на нелегалния и работа в Белгия

През първите три години от живота си в Белгия "Кент" успял да се ожени за богатата наследница на голямата износно-вносна фирма АО "Симекско" (Simexco). Само че още през първите дни на германската окупация родителите на съпругата му трябвало спешно да избягат, защото чешки мигранти от еврейски произход не можели да останат в Белгия.

На главата на "Кент", "по наследство", се стоварил бизнесът с филиалите в Париж, Марсилия и други големи градове в Европа. Тези пари в бъдеще можели да издържат цялата съветска разузнавателна мрежа.

"В планините алпийски батальони на Вермахта се подготвят за война с Русия. Висши дипломати от германското посолство не крият, че нападението срещу СССР е планирано за май – юни 41-а", съобщавал в Москва през това време Гуревич.

Само че тази информация, както и много други неща, които "Кент" успял да научи за подготовката на война срещу СССР: прехвърляне на дивизии на фашистките войски на полско-съветската граница, техните номера, състав и въоръжение, в Москва, както се оказало, пренебрегнали. Наредено било Йосиф Сталин да не бъде дразнен с такива неща.

През октомври 1941-а "Кент" получил задача да замине за Берлин и да възстанови изгубената връзка на Центъра с германските антифашисти, чиято организация след това ще бъде наречена "Червената капела" (така се е наричала гестаповската операция по ликвидацията на съветските разузнавачи, действащи на територията на окупирана Европа), – Шулце Бойзен, Щебе и Кукхоф.

Анатолий Гуревич. Снимка: a-gurevich.narod.ru

В германската столица Гуревич се срещнал с блестящия германски офицер Харо Шулце Бойзен, племенник на адмирал фон Тирпиц.

Информацията, която той получил от оберлейтенанта от Луфтвафе (германските ВВС), се оказала безценна – тя разкривала истинските загуби на Вермахта край Москва, недостига на гориво за танковете, самолетите и колите. А най-вече хвърляла светлина върху плановете на хитлеристкото командване за пролетта на 1942 година. Основният удар на фашистките войски, както Гуревич съобщил на Москва, щял да бъде насочен не към Сталинград, а към Кавказ, за да се сложи ръка върху кавказкия петрол.

Това, че Червената армия посрещнала настъплението в пълна бойна готовност и успяла да разгроми ударната групировка на германската армия, да не допусне тя да направи пробив към Баку и в делтата на Волга, всичко това е пряка заслуга на "Кент".

Падането на "Червената капела"

Крахът настъпил в края на 1942 година, когато брюкселската група била заловена по време на събрание в квартирата на "Ото". Само че съдбата се намесила и "Кент" заедно със съпругата си успял да избяга, първо в Париж, а след това в Марсилия. Оказало се обаче невъзможно да си сменят документите и на 10 ноември 1942 година френската полиция предала "Кент" и съпругата му в ръцете на Гестапо.

Започнал нов живот, за който всеки нелегален трябва да е готов, но не всеки може да го издържи. Не, за разлика от други членове на разузнавателната група, "Кент" не бил подлаган на побоища, дори понякога му позволявали да прекара нощта със съпругата си в една килия. Само че му дали съвсем ясно да разбере, че от съгласието му да сътрудничи зависи не само собственият му живот, но и животът на други хора, сред които е и любимата съпруга. След време на Гуревич ще му съобщят, че "от негово име" в Москва пристигат телеграми с най-различно съдържание.

"За Москва, колкото и да сте корав, вече сте предател", казал на Анатолий един генерал от Гестапо.

След много години в Съветския съюз ще разберат, че Гуревич не е предал нито един човек, когото е познавал, че не е съобщил на Гестапо нито един факт, който да не е бил известен на фашистите преди това, дори истинската си фамилия.

Плакат на филма "Червената капела". Снимка: DPA/Vostock-Photo

Нещо повече, докато е бил под арест (от ноември 1942-а до юни 1945-а) Анатолий Гуревич успял да вербува своите "наставници и пазачи" и ги убедил, че "съветското правителство по достойнство ще оцени работата им в полза на Червената армия".

През последната година на своята радиоигра той предавал до Центъра най-достоверната информация от Генералния щаб на Вермахта, а след капитулацията на Германия пристигнал в Москва с фашистки генерал, придружаван от любовницата му, както и с куфар секретни гестаповски документи. Тогава Гуревич не знаел каква голяма грешка е това.

Цената на завръщането в родината

След като пристигнал в Москва през юни 1945 година, той веднага се оказал зад стените на Лубянка, където скоро му съобщили, че съпругата и синът му, роден в германския затвор, са загинали "при бомбардировка". А през 1947 година го пратили за 20 години в изправителен трудов лагер "за измяна към родината". През 1955 година, също като другите разузнавачи, завърнали се в СССР, той получил амнистия.

През 1958 година започнал да търси справедливост: да пише писма до различни инстанции с молба да бъде реабилитиран. Само че веднага се оказал зад решетките и бил освободен едва след две години.

Авторът на материала успя да се срещне в Санкт Петербург с Анатолий Гуревич през 2003 година, когато той бе на 90 години.

"Не знам защо става това. Може би, защото честта на "кантората", допуснала в годините на войната куп грешки, за някои генерали винаги е по-висока от честта на отделния човек. Може би, защото аз, за тяхно съжаление, останах жив. Като свидетел на тези грешки, като жив упрек", каза ми тогава "Кент".

Действително, разузнавач, останал по чудо жив зад стените на Гестапо, успял освен това да вербува гестаповски генерал, да го доведе с изключително секретни документи в родината, очевидно това е нещо немислимо. Единствено обаче за тези, за които всеки човек, дори и извършилият подвиг, е само консуматив.

"Российская газета". Всички права запазени.