Самиздат: как в Съветския съюз са се опитвали да заобиколят цензурата

Nkrita (CC BY-SA 4.0)
Гражданите на СССР са известни като най-четящата нация, и то без да се ограничават с книгите в книжарниците. Те рискуват свободата си и четат, издават и разпространяват забранена литература.

Какво е общото между романа "Доктор Живаго" на Борис Пастернак и "Архипелаг ГУЛАГ" на Александър Солженицин? Днес те влизат в списъка на най-значимите книги на 20 в., издават ги в милионни тиражи и се изучават в университетите на петте континента. Само че съветските читатели през 60-80-те години на миналия век за първи път виждат тези романи, които днес са класика, не на рафтовете в книжарниците, а на листа, излезли с индиго от печатна машина, които заинтересованите читатели си предават от ръце на ръце. Само благодарение на самиздата (именно така се нарича този начин на разпространение) в СССР широко се популяризират не само произведенията на Пастернак и Солженицин, но и много други романи, стихове и песни.

"Министерството на истината"

В СССР винаги е имало строга цензура, а редките отпускания на юздите, например през годините на Великата отечествена война, не оказват влияние на общата картина. Ако обаче през годините на Сталин никой не смее и да си помисли да разпространява нелегално книги и списания, то с настъпването на "затоплянето" и появата на дисидентското движение потребността за правдиво отразяване на актуалните събития и интересът към нецензурирана художествена литература непрекъснато нараства.
За цензурата в СССР отговаря Главното управление по въпросите на литературата и издателствата ("Главлит"). То налага предварителната цензура на всички книжни и печатни издания в страната и контролира литературата, внасяна отвън. Всичко, което според вижданията на сътрудниците на управлението опорочава съветския строй или пък изглежда като антисъветска агитация, не се допуска за печат.

Самоделна литература

Интересът към забранените произведения и възможността човек да ги прочете, получавайки екземпляр от автора или от чужбина, не само дава тласък на развитието на самиздат, но и го прави невероятно популярен.

"Баща ми, заедно с приятели, се занимаваше с разпространение на самиздат, получаван навярно от чужбина", спомня си Екатерина Полешчук. "Така прочетохме Буковски, Солоневич, "Иван Чонкин" на Войнович... Баща ми правеше подвързиите на книгите. Често си спомням миризмата на лепилото, което се вареше на печката: баща ми притискаше ксерокопията или отпечатаните листове, намазваше ги и след известно време ги слагаше в подвързията, която също сам майстореше. Така се получаваше книга".

Изложба 200 удара в минута / http://200.polymus.ru / Политехнически музейИзложба 200 удара в минута / http://200.polymus.ru / Политехнически музей

Романът на Владимир Войнович "Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин" официално е отпечатан едва през 1988 г., но публиката се запознава с него много по-рано.

"Веднъж баща ми взе листовете на "Иван Чонкин", сложи ги в спортна чанта и си отиде да работи", разказва Екатерина. "Това стана по вечерно време, към баща ми се приближил милиционер и поискал да му покаже документите си. Баща ми винаги се обличаше простичко, беше небръснат, с пуловер и панталони и, разбира се, не носеше документи със себе си. Затова го отвели в районното, милиционерът претърсил чантата му и не го пуснал. Баща ми естествено се изплашил не на шега и започнал да пресмята колко ще му дадат за разпространение на забранена литература. Седи, тъгува и гледа как дежурният милиционер, без да спира и за миг, бързо чете Чонкин. Той чел цяла нощ, а когато се развиделило, приключил, въздъхнал, сложил внимателно листата в чантата, стиснал ръката на татко, пожелал му успех и го посъветвал в бъдеще да бъде по-внимателен".

Най-често произведенията виждат бял свят в ръкописен вариант и като машинописни копия, а за да се ускори процесът на изготвяне, се използва копирна хартия. При преписване на ръка с химикалка на вестникарска хартия отчетливо излизат три копия, а ако се използва пишеща машина – пет. През 1970-те г. вече се появяват екземпляри, отпечатани на принтери, на копирни машини и с фотокопиране. През първите години музикалните произведения се "преписват" с игла на самоделен фонограф върху стари рентгенови снимки, а по-късно се записват на магнетофон и се презаписват, докато през шумовете може да се дочува музиката.

Антисъветска агитация и пропаганда

Интересен е фактът, че дори докладът на Никита Хрушчов на XX конгрес на КПСС, който бележи края на култа към личността на Сталин и се определя като начало на "затоплянето", е напечатан в пълния си вариант и добива широко разпространение именно в самиздат, защото съветските вестници не го публикуват целия. Дисидентите, които се стремят да привлекат внимание към политическите процеси, разпространяват самиздатски списания. Най-известното сред тях е "Хроника на текущите събития" и то излиза с прекъсвания в продължение на 15 години, а през това време над половината от отговорните му редактори са осъдени и пратени на заточение. Широко разпространение има и "тамиздат" – изпращането на нецензурирани произведения в чужбина, където те са се отпечатват, за да се върнат после в СССР.

Юлий Даниел (отяво) и Андрей Синявски / АрхивЮлий Даниел (отяво) и Андрей Синявски / Архив

Едно от делата, предизвикали най-много шум, е съдебният процес срещу писателите Андрей Синявски и Юрий Даниел, чиито повести и разкази се печатат в чужбина. Според член 70 от Наказателния кодекс на РСФСР (който често се използвал за присъди за разпространение на самиздат) двамата писатели са осъдени за "антисъветска агитация и пропаганда", но не се признават за виновни. Общо по този член и по член 190-1 (разпространение на явно лъжливи измислици, които дискредитират съветския строй) от 1956-а до 1987 г. са осъдени над 8000 души.

Не само политика, но и култура

Благодарение на самиздат съветските читатели получават достъп не само до злободневни романи и повести, но и възможността да научат за политически процеси. Освен това те за първи път се запознават с поети от Сребърния век, които не са отпечатвани в СССР. Там много книги просто не могат да бъдат купени – те не са се преиздават и не могат да бъдат намерени в книжарниците.

"Ръчно препечатвахме Цветаева, подвързвахме и давахме на приятели да я четат", спомня си Михаил Серьогин. Самиздат обаче не е само за печатното слово – нотите също се изписват на ръка. "На машина печатахме петолиние, а самите ноти и знаци изписвахме на ръка, след това копирахме и зашивахме", казва Серьогин. Именно така сред народа се разпространяват стихотворенията и песните на Булат Окуджава, Юрий Визбор и други".

Успехът на самиздат

През 1970-те и 80-те години самиздат е дело не само на дисиденти – той се разпространява и сред студенти, просто любители на добрата литература и музика. Булгаков, Толкин, Ахматова, Висоцки са само няколко имена от пъстрия списък на произведенията, които достигат до аудиторията чрез самиздат.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.