Големите уши на СССР: ТОП 5 на съветските "бръмбари" през студената война

Генадий Хамелчнин/ТАСС
В едно от интервютата си бившият ръководител на съветското разузнаване Леонид Шебаршин казва: "Нашите постижения стават известни, само когато търпим голямо поражение. Истинските ни успехи ще станат известни след не по-рано от 50 години". Затова успешните операции вече са достояние на историята, а съвременното разузнаване изглежда като поредица провали.

Операция "Информацията днес"

Руските разузнавачи провеждат тази операция още в началото на 30-те години на миналия век. Тогава най-важен обект на "разработка" са емигрантските антисъветски организации. Повечето от тях не само са под наблюдение, но в някои случаи дори се създават нарочно от съветска агентура.

Бойната организация на бялата емиграция Руски общовойнски съюз (РОВС) дълго остава извън контрола на Москва. Именно тогава в историята на разузнаването се появява персонаж с оперативен псевдоним "Иванов", в чийто дом в Париж е сформиран щабът на РОВС. Местната резидентура на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) установява контакт с този човек през 1929 г. и той се съгласява да помогне.

От януари 1934 г. започва постоянно подслушване на разговорите, които се водят в щаба на РОВС. От тази информация разузнаването успява да разбере всички детайли за дейността на организацията.

В навечерието на окупирането на Франция от фашистка Германия връзката с "Иванов" временно е законспирирана, но въпреки това той е разкрит. През юни 1942 г. Гестапо го проследява и арестува, а две години по-късно е разстрелян. Мащабите на работата, извършена от "Иванов" обаче остават неразкрити, което прави РОВС и неговите членове неизползваеми за врага. Едва в края на 1980-те години става известно, че зад прякора "Иванов" се е криел един от видните представители на руската емиграция -  Сергей Николаевич Третяков.

Подслушването на Рузвелт в Техеран

Преди конференцията на съюзниците в Техеран германците подготвят диверсия срещу лидерите на СССР, Англия и САЩ. Съветските разузнавачи обаче навреме разкриват тези планове.

Група под ръководството на съветския разузнавач под прикритие Геворк Вартанян разкрива цялата резидентура на нацистите в Иран и няколко дни преди конференцията са арестувани над 400 германски агенти, а американският президент Франклин Рузвелт, от съображения за сигурност, е настанен в съветското посолство (макар че английското посолство се намира на отсрещната страна на улицата). По-късно дезертиралият на Запад полковник от КГБ Олег Гордиевски представя нещата така, сякаш по този начин НКВД искал да примами Рузвелт в съветската резиденция, за да подслушва разговорите на американците. Между другото от документи, разсекретени през 2000 г., става ясно, че изборът на Рузвелт в полза на посолството на СССР е продиктуван по-скоро от желанието да не дава повод на Сталин да си мисли, че има англо-американски сговор. Опитният политик Рузвелт просто не е могъл да не разбира, че ще го "подслушват" и при англичаните, и при руснаците, затова не казвал нищо "излишно". 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.