Дълго преди Хо Ши Мин да стане президент на Демократична република Виетнам през 1945 г., виетнамският революционер живее и пътува из Европа. През 1920 г., когато е 30 годишен, Хо става съосновател на Френската Комунистическа партия в Париж. Три години по-късно той се мести в Москва.
"Повече от острите комунистически настроения, призивът на Ленин към западния пролетариат да подкрепи националистическите революции в колонизираните нации вдъхнови Хо Ши Мин", споделя изследователят Нгуен Тан Ху от Ханой, която учи в СССР през 1990-те. "Освен това работата му в Париж по организацията на виетнамската съпротива срещу френската колонизация беше забелязана от висшите сили в Москва".
През тези три години в Париж Хо публикува две антиколониални списания.
Изграждане на кадрите в Китай
В Москва Хо Ши Мин се записва в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока, международна организация, която има за цел да разпространи комунизма по света.
"СССР в този момент не беше готов или достатъчно силен, за да подкрепи свободното движение във Виетнам, но искаше да изгради революционери от всички колонизирани нации", твърди Ху.
След две години в Москва Хо се мести в Кантон (днес Гуандун) в Южен Китай. Официално е нает в Руската телеграфна агенция (днешната ТАСС) като преводач.
През следващите осем години Хо често нарушава китайските закони с ролята си в мобилизирането на комунистическите поддръжници. В продължение на години бяга от китайските власти и се движи в различни части на страната.
Арестуван е в Хонконг от британците през 1931 г. и прекарва следващите две години в затвора. За да се противопоставят на екстрадацията на Хо във френското колониално правителство във Виетнам, британците го обявяват за мъртъв и го освобождават тайно. Виетнамският лидер успява да се скрие в Китай, след което събира достатъчно средства, за да стигне до Владивосток и да поеме на път през страната – до крайната си точка Москва през 1934 г.
Студент в Международната ленинска школа
"Пристигането му в средата на 1934 г. не беше удостоено с приветствия като за герой; вместо това той беше изпратен да учи в училището за кадри на Ленин", пише Софи Куин в "Хо Ши Мин: липсващите години. 1919-1941 г". Хо е отстранен от Комунистическата партия и Коминтерна и не му се дава никаква роля в партията.
РИА "Новости"
Той учи в Института за национални и колониални проблеми и дори преподава там до 1938 г.
"Като се има предвид фактът, че Хо искаше да направи микс от паназиатски национализъм и комунизъм, последните години в Москва бяха страхотен опит и нещото, което го накара да води борба срещу французите и американците", споделя Нгуен Тан Ху. "Голямата му цел в Москва беше да помогне на Китай да стане комунистически и приятелски настроен към Виетнам и тогава да помогне на страната си да разкара французите".
Неразбрана фигура
Ху казва, че виетнамският лидер остава неразбрана фигура, до голяма степен заради това как разказът за живота му е преобърнат след неговата смърт. Съществува погрешно убеждение за това, че Хо е бил нещо като руски агент, добавя тя.
"Той не беше привърженик на Сталин и може би никога не е имал лична аудиенция с него до 1950 година", пише Куин.
Хо най-накрая се доближава до Сталин и Мао Дзъдун в началото на 1950-те години. СССР и Китай разпознават режима на Северен Виетнам като легитимно правителство на Виетнам.
Хо Ши Мин умира преди края на Виетнамската война, а руски специалисти балсамират тялото му, което е изложено в Ханой.
Съветската и китайската подкрепа помагат на Северен Виетнам да победи Съединените щати и да обедини страната. Оттогава тя става комунистическа, а Хо Ши Мин е смятан за бащина фигура.
С пазарните реформи и откритостта към преките чуждестранни инвестиции Виетнам се превръща в една от най-бързо развиващите се икономики в Азия. А днес в град Хошимин (бившият Сайгон) червени знамена с лика на лидера се веят от ветровете пред витрините на френските луксозни магазини.
Вижте още: Как Русия помага за възстановяването на следвоенен Виетнам