Короната на Балтийския флот: разходка из историческия град Кронщат

История
АДЖАЙ КАМАЛАКАРАН
Малкият крепостен град на Финския залив е традиционното седалище на Руското адмиралтейство и дом на Балтийския флот. Той е от решаващо значение за защитата на Санкт Петербург, затова ние от Russia Beyond България ви предлагаме една виртуална разходка из центъра на Кронщат.

Кронщат, което означава коронен град на немски, е малък исторически крепостен град, разположен на 30 км западно от Санкт Петербург в Ленинградска област. Традиционно той е седалище на Руското адмиралтейство и главна база на Балтийския флот на Русия. 

Градът е основан през 1703 г., когато Русия завладява шведския остров Котлин под ръководството на Петър Велики. Първите крепости са построени през 1704 г., а в града и около него има общо 22 укрепления, главно на изкуствени острови. 

Най-горните водни слоеве на Финския залив замръзват през зимата, което прави невъзможно придвижването без ледоразбивачи.

Флотът, разположен в Кронщат, се противопоставя на англо-френските сили, които по време на Кримската война (1853-1856 г.) опитват да атакуват Санкт Петербург. 

Той също играе историческа роля в отбраната по време на Втората световна война, защитавайки Ленинград (днешния Санкт Петербург), който преживява над 900-дневна блокада от Нацистка Германия. В Кронщат са създадени 10 бригади от морски пехотинци, 4 полка и над 40 отделни батальона, които защитават Ленинград. През 2009 г. руският президент Дмитрий Медведев дава на Кронщат статута "Град на воинската слава". 

Военноморската катедрала "Св. Николай" е една от най-големите сгради в града. Корабите, акостиращи там, могат да видят църквата още от Финския залив. Построената през 1913 г., оригинална сграда през 1929 г. е превърната от съветските власти в киносалон. По-късно тя става Дом на офицерите, а след това и Музей на флота през 1980 г., докато храмът не е възстановен през 2002 година.

Историческият център на Кронщат е включен в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО заедно с историческия център на Санкт Петербург. Днес е обграден от сгради от ранните години на Съветския съюз. 

Сред най-известните атракции е Кронщатският байпасен канал, който, също като Финския залив, замръзва през зимата. Подобно на Санкт Петербург мрежа от канали, водещи до средните и търговски пристанища, преминава през града.

Градът, който е и родно място на Пьотър Капица – носител на Нобелова награда по физика от 1978 г., бавно се обезлюдява. Днес в него живеят едва 40 000 души. 

Градският разпад и изоставените жилища се виждат в районите, близки до историческия център. Няколко сгради, датиращи от 30-те и 40-те години на миналия век, са напълно обезлюдени и готови да бъдат разрушени.

Има опити да се възстановят историческите сгради в центъра на града, въпреки че емиграцията е нещото, което е трудно да бъде спряно от властите. 

През съветските години градът е затворен за чужденци и неживущи в него. Сега е удобен за еднодневна екскурзия от Санкт Петербург, откъдето през топлите месеци се предлагат няколко туристически обиколки с лодки и автобуси.

Бележка от автора:

Сивото небе и замръзналите канали и залив в ранна пролет, в съчетание с кишавите улици и изоставените жилищни сгради и фабрики, създават усещане за меланхолия в историческия град.

И все пак е трудно да не се възхитиш пред онези военнослужещи, борили се храбро в няколко войни, за да защитят Санкт Петербург от множеството нашественици и най-вече от Нацистка Германия.

Едночасовото шофиране от Санкт Петербург е живописно и включва участък под Финския залив. На няколко места има и прекрасни гледки към залива. Подобно на първите моряци от Руския флот, онези, които пътуват до Кронщат, могат да видят напълно възстановената катедрала "Св. Николай", която стои като златно бижу в близост до пристанището.