"Не съм герой": как един съветски подполковник предотврати Трета световна война

"Не съм герой", с нотка на раздразнение казва Станислав Петров в повечето от интервютата си. Той е съветският подполковник, за когото през 2014 г. беше заснет филмът "Човекът, който спаси света".

"Просто бях на точното място в точното време", казва Петров. Той твърди, че чужденците преувеличават героизма му, а общественото внимание го уморява.

Но за медиите е трудно да не наричат Петров герой. На 26 септември 1983 г. съдбата на земята се оказва в ръцете му, а той е изправен пред изключително трудно решение: да започне ядрена война или не. За щастие на човечеството избира да я избегне. Ако бе взел друго решение, може би днес нас нямаше да ни има.

На ръба на войната

Станислав Петров на младини

Legion Media

"Алармата в командния и контролен пункт се задейства с червени мигащи светлини на конзолите", спомня си Петров в интервютата си. Това се случва в затворената военна база "Серпухов-15", където се намира командният пункт за ранно предупреждение за балистични ракети.

Той е на смяна, когато системата информира служителите за изстрелване на американска ракета, следвана от още 4 други. Ако във Вашингтон наистина е бил натиснат бутонът, това би означавало начало на ядрена война.

По това време отношенията между ядрените съперници са близки до катастрофални. Едва три седмици по-рано СССР случайно сваля самолет на Корейските авиолинии над Сахалин, при което загиват 62-ма американци. Президентът на САЩ Роналд Рейгън е решен да се противопостави на "злата империя". С две ядрени сили, които непрекъснато си разменят заплахи, войната изглежда напълно възможна.

Загадъчният инцидент над Сахалин

Нощта на живота му

Петров трябва да помисли: дали САЩ наистина са изстреляли ракетите? Компютърът твърди, че да – а всички 30 нива на системата потвърждават, че атаката е налице. Разполага само с 15 минути, за да вземе решение. Ако се довери на компютъра, трябва да предаде на съветските власти да предприемат мащабна ответна реакция, с която да унищожат почти половината американско население и да започнат пагубната Трета световна война.

При наличие на истинска атака стотици хиляди сънародници на Петров ще умрат, ако той не предприеме нещо. Така че лесно бихме могли да си представим огромния натиск, на който той е подложен. Часовникът тиктака.

Третата световна война: отложена

Той взема решение. Когато правителствената линия звъни, Петров вдига и казва: "Системата ни дава грешна информация". Той е прав: системата не функционира поради рядката подредба на слънчевата светлина върху облаци на висока надморска височина и изключително необичайната орбита на сателита. Няма никаква ракетна атака от страна на САЩ.

На въпроса как е взел решението Петров отговаря спокойно, че според него няма как Вашингтон да атакува СССР само с пет ракети – с тях щетите биха били минимални.

Освен това той внимателно изучава компютърната система, която използва СССР, и е скептично настроен към данните от нея. "Позволих си да не се доверя на системата – защото съм човек, а не компютър", споделя той в интервю за Газета.ru.

Животът след голямото решение

Служителят не е нито награден, нито сериозно наказан след инцидента. Както той твърди, командването не иска да го похвали официално, тъй като това би значело да разкрие сериозните недостатъци в системата за предупреждение за ядрени атаки – което властите не са готови да направят.

Фалшивата тревога остава в тайна чак до началото на 1990-те, когато бившият командир на Съветската ПВО генерал Юрий Вотинчев публикува своите мемоари, в които споменава за инцидента и важната роля на Петров.

Години на късна слава

Станислав Петров в дома си във Фрязино

AP

Години по-късно Петров – вече пенсионер – попада под медийните прожектори и най-вече тези на Запада, макар самият той да не е доволен от вниманието. По това време той живее в малък апартамент във Фрязино (Московска област) и комуникира с журналистите с неохота, като винаги подчертава, че не се смята за герой.

"Това беше просто работен момент", казва той, дори след като получава наградата "Дрезден" през 2013 г., а посветеният на него филм излиза на екран.

Ако да остане сам е нещото, което Петров винаги е искал, то той го получава. През септември 2017 г. германският вестник WAZ съобщи, че подполковникът е починал… още през май 2017 година. Неговата смърт е отразена от световните медии съвсем случайно, когато немският му приятел Карл Шумахер му звъни, за да му честити рождения ден, но разбира, че Петров е починал на 77 годишна възраст.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.