Когато съветските власти отхвърлят искането на Лий Харви Осуалд за удължаване на едноседмичната туристическа виза, с която е пристигнал в СССР от Финландия в началото на октомври 1959 г., той реже вените си в хотелска баня. 19-годишният бивш моряк Осуалд не може да понесе идеята за връщане в САЩ.
Дни преди това той пристига в Москва през обиколен маршрут. На 20 септември напуска Ню Орлиънс за Льо Хавър, Франция, под предлог, че отива в Европа да учи. Но не това се случва. Той лети за Хелзинки, където му е издадена съветска виза. Всичко е част от предварителен план – младият марксист е пленен от идеята да живее в социалистическа държава.
Нежелан гост
За съветите пристигането на Осуалд е внезапно и неочаквано. След посещението на Никита Хрушчов в САЩ през септември 1959 г. идеята за американски емигрант в СССР (особено безполезен като Осуалд) не е желателна за руснаците. Но след опита му за самоубийство властите решават, че един мъртъв американец в Москва е далеч по-лош развой, затова неохотно позволяват на Осуалд да остане.
Щастлив, той публично се отказва от американското си гражданство (макар никога да не го прави официално) и изразява желание да учи в Московския държавен университет. Но вместо това съветските власти го изпращат в Минск, днешната столица на Беларус, за да работи като оператор на струг в завод за производство на телевизори и радиостанции. Според дневника му той попитал официалните лица дали Минск е в Сибир, а те просто му се засмели.
Не е велик работник
Като чужденец Осуалд има преводач от руски език в завода – Станислав Шушкевич, който е едно от малкото англоговорящи лица в отдела на американеца. По странно съвпадение учителят става известен не покрай Осуалд: Шушкевич става първият лидер на независим Беларус (1991-1994 г.)
В едно интервю Шушкевич припомня, че бъдещият стрелец от Далас е бил много чист и спретнат, което не противоречи на факта, че е "шибан оператор на струг". Той също така нарича Осуалд "муден" и се съмнява, че бившият му колега действително може да е убил Кенеди.
Остават съмнения
Беларуската журналистка Лариса Саенко цитира разговорите си с друг колега на Осуалд – Павел Головачов, който също се съмнява в убийството на американския президент от неговия познат. Според Головачов Осуалд е бил лош стрелец и дори се е провалял в състезанията по стрелба във фабриката.
Разбира се това са просто мнения, не са непременно истина. Александър Лукашук – журналист от Беларус, който публикува книга за живота на Осуалд в Минск, е съгласен с американския биограф Норман Майлър: Осуалд е убил Кенеди и е действал сам. Изглежда обаче, че спекулациите около намесата на Осуалд в смъртта на Кенеди ще продължат.
Лукс и скука в Минск
Животът на Осуалд в Минск може да се сравни с аристократичен – ако в социалистическата държава има аристократи. Заплатата му е 700 рубли на месец ($2800 през 1959 г.), а получава допълнителни 700 рубли на месец от Червения кръст, с което разполага с общо 1400 рубли ($5600) месечно. За сравнение един обикновен работник в завод изкарва по 70 рубли ($280) месечно. "Нямам къде да си харча парите", оплаква се младият американец в дневника си. Най-големият световен проблем, наистина.
В крайна сметка Осуалд се отегчава в Минск и се оплаква от липсата на нощни клубове или боулинг, както и места за релакс, освен профсъюзните танци. Съветският начин на живот заедно с политическата пропаганда и неофициалният скептицизъм към комунистическата идеология сред приятелите му също го разочароват.
Обзет от носталгия
Беглецът иска да се върне у дома, каквото и прави, въпреки че открива любовта в Минск и се жени за Марина Прусакова. Скоро след това се ражда и дъщеря им, а Осуалд убеждава Марина да замине с него за Америка.
През лятото на 1962 г. семейство Осуалд се мести в Далас, а Марина получава американско гражданство като съпруга на Лий Харви. По-малко от половин година по-късно, на 22 ноември 1963 г., 35-ят президент на САЩ Джон Ф. Кенеди е застрелян именно в Далас. Осуалд е главен заподозрян и убит два дни по-късно. Всички съветски приятели на американеца са шокирани от новините.