Един малък спътник, един голям скок за човечеството
На 5 октомври 1957 г. в ефира на Националното радио на СССР прозвучава неповторимият глас на Юри Левитан. Той прочита съобщение на ТАСС: " В резултат на мащабната и напрегната работа на научно-изследователските институти и конструкторските бюра е създаден първият в света изкуствен спътник на Земята. На 4 октомври 1957 г. в СССР бе извършено успешното изстрелване на първия спътник".
Още същия ден "Спутник-1" е на първа страница на всички вестници в страната, а малко след това и по света. Те го наричат "втората Луна", някои дори смело прибягват към определението "ново съветско оръжие", макар това да е силно преувеличено и дори крайно невярно, според някои.
ПС-1 ("Простейший спутник-1" – кодовото название на "Спутник-1", бел. ред) е съветският участник в надпреварата за анексиране на космоса. В същия момент американците работят над своя играч, наречен "Авангард". "Внимателно следяхме докладите на Съединените щати за напредъка в работата по сателит, на който бяха дали издайническото име "Авангард". По онова време някои хора си мислеха, че той ще е първият в космоса", спомня си години след това Сергей Корольов, главен инженер на Бюрото за специални конструкции.
Американското правителство е бясно, а от вестникарските щандове по цял свят надничат заглавия като "Космическият век е тук", "Изстреляха направена от човека Луна", "Русия изстреля Луна в космоса ", "Русия печели състезанието".
Съветският съюз не само печели състезанието, но и слага началото на голяма космическа война (позната като космическата надпревара - бел. ред.) между двете световни сили, в която важна е победата на всяка цена.
Два месеца след "Спутник-1", на 6 декември 1957 г., САЩ правят отчаян опит да се върнат в играта. Натоварват спътник на борда на ракетата-носител "Авангард", проектирана специално за случая и предназначена единствено за граждански цели, и я изстрелват към космоса. Този финансово безразсъден опит се радва на изключителна популярност сред американското население, но завършва с грандиозен провал. Ракетата се издига на 1,20 м и след това се взривява. Тъжен край на амбициите на редица посредствени инженери. След серия от неуспешни опити, в края на 1959 г., програмата е прекратена. 1:0 за СССР.
"Ясний месечко се смей..."
"Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 след Христа. Ние дойдохме с мир от цялото човечество", това пише на плочата от неръждаема стомана, изобразяваща двете страни на Земята и подписана от тримата американски астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс, Бъз Олдрин и тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън, оставена на повърхността на Луната. Там все още няма мемориална плоча, поставена от Русия.
Една от най-популярните теории на конспирацията е свързана именно с този акт на брандиране на лунната повърхност от синеокия бойскаут и колегите му по време на мисията "Аполо 11". Най-върлите почитатели на конспирациите, а и не само, твърдят, че цялото представление с подскоците, стъпките и знамето е режисирано от самия Кубрик в добре декорирано студио на НАСА. Вероятно никога няма да разберем истината, но се оказва, че един човек вече знае много повече.
Реджеп Таип Ердоган - в момента президент, а тогава министър-председателят на Турция, в официална реч (и съвсем сериозно) на 5 юли 2015 г. заявява, че първият човек на Луната не е никакъв Армстронг, а османският учен Лагари Хасан през, внимание, 1635 година. "Всеки знае историята на Лагари Хасан Челеби - "Османският ракетен човек", направил първият в историята успешен ракетен полет от човек в 1633 година. Това обаче, което може би не знаете, е че две години по-късно той се е опитал да достигне Луната и най-вероятно е успял".
Виктория Георгиева
Президентът Ердоган определено озадачи стотици учени, космонавти, инженери и борци за космос от единия и другия край на света, но това не им попречи да обърнат гръб на екстравагантното заявление на турския лидер и да продължат да изстрелват ракети и хора в космоса в "жалък" опит да подобрят вече поставените рекорди, по мнение на турците, от Хасан Челеби.
Въпреки първият човек на Луната, който по злочести стечения на обстоятелствата е американец, руска техника проправя път към мистериозния спътник на Земята.
Първият космически апарат, достигнал до лунната повърхност на 14 септември 1959 г. в 21 ч, 2 мин. и 24 сек. по Гринуич е съветската сонда "Луна 2". Обратната страна на Луната за първи път е наблюдавана от "Луна 3", а "Луна 9" е първата сонда, осъществила меко кацане и предала снимки от повърхността на 3 февруари 1966 година. Първият изкуствен спътник на Луната е отново руски – "Луна 10". Той е изстрелян на 31 март 1966 година.
Що се отнася до Луната, резултатът е неясен, но определено е с бонус точки за Турция. Ако не за първият човек на Луната, то поне за смелостта да заявят открито претенциите си за място на стълбичката.
Първият човек - но не Адам, а Гагарин
"А какъв смисъл има човек да си купува кола, за да се разкарва по асфалт? Където има асфалт, няма нищо интересно, а където е интересно, няма асфалт", казва героят на братя Стругацки от "Трудно е да бъдеш бог". Чудя се дали нещо подобно се е въртяло в главата на Юрий Гагарин, когато на 12 април 1961 г. се натъпква в капсула с диаметър 2,5 м, за да стане с усмивка на уста първият човек в космоса.
Виктория Георгиева
След успешния първи полет на човек в космоса, Гагарин се превръща в новото оръжие на Русия. С усмивката си той омайва целия свят, кралицата на Великобритания си прави снимка с него, италианската актриса Джина Лолобриджида казва за него "Човекът, който покори Космоса, покори и моето сърце!", но все пак има някой, който като Гринч седи в ъгъла и проклина лъчезарния космонавт. Американските специалисти от НАСА дълго време поставят под съмнение полета на Гагарин и неговата достоверност. Kак ли биха реагирали от НАСА тогава на изказването на президента Ердоган?
Юрий Гагарин за първи път влиза в малката капсула "Восток 1" бос. Девет месеца преди старта на мисията Сергей Корольов завежда шестима от кандидатите за космонавти в ОКБ-1 (Опитно конструкторско бюро-1) и им предлага да се запознаят с кабината. Гагарин пожелава да влезе първи и, преди да седне в пилотското кресло, си събува обувките. "Влезе като вкъщи", спомня си после този момент Корольов.
И така, "като вкъщи", за 108 минути в космоса Гагарин става най-известният човек на планетата, първият човек в космоса и вероятно най-мразеният сред инженерите в НАСА.
Втори в космоса отново е съветски космонавт и то през същата година, само няколко месеца след мисията "Восток 1". Герман Титов е и най-младият човек, летял в космоса (едва на 25 години) – първият полет с продължителност над едно денонощие.
След това тръгва и лавината от космонавти - всички първи в това, което правят и, разбира се, всички руснаци: на 12 август 1962 г. Андриан Николаев и Павел Попович стават първата двойка космонавти в космоса, на 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена в космоса, на 18 март 1965 г. Алексей Леонов става първият човек в открития космос, а на 25 юли 1984 Светлана Савицкая става първата жена в открития космос. Оставяме на вас да решите сами кои са победителите в космическата надпревара.
#SPUTNIK60
На 9 октомври 2017 г. в Руския културно-информационен център (РКИЦ) беше открита изложбата "#SPUTNIK60", посветена на 60-годишнината от изстрелването на "Спутник-1" в космоса.
Официални гости на събитието бяха Посланикът на Русия в България Анатолий Макаров, ръководителят на "Россотрудничество" в България Павел Журавльов, представители на "Роскосмос" и руският космонавт Олег Скрипочка.
Събитието беше избрано и за официалното представяне на нова юбилейна пощенска марка "60 години Българско астронавтическо дружество".
Изложбата, триумф на първите в космоса, може да разгледате във фоайето на РКИЦ.
Виктория Георгиева
През последните 60 години човечеството изпраща в космоса над 7 хил. различни сателита. Освен действащите сателити около Земята обикалят още десетки хиляди космически отломки и техният брой расте с всяка изминала година.
Разбира се първи винаги ще остане малкият "Спутник-1", който забърза оборотите на космическите открития и постижения. Винаги първите в космоса продължават да работят над нови проекти, които чакат да ни впечатлят.
На въпроса "Кое е следващото нещо свързано с космоса, в което очаквате Русия да стане първа?", специалният гост на изложбата, руският космонавт Олег Скрипочка отговори след известно колебание "Лунна станция".
А ние, като странични наблюдатели на тази шеметна надпревара в изкарването на човечеството извън орбита и отвъд, може само да пожелаем успех, да седнем пред телевизора и да тръпнем в очакване.