Жена, която си пада по карате и ругатни
TASS
"Жена в бяло" влиза в киносалона, сяда близо до аварийния изход и в продължение на около 10 минути се преструва, че е пленена от случващото се на екрана. След това обува панталон върху роклята си, облича черно яке, пуска си косата и се измъква от салона.
Това е реален фрагмент от операция "Сетун", а жената в бяло е вицеконсулът на американското посолство в Москва – Марта Питърсън, която е и агент на ЦРУ. Годината е 1977. Марта става таен агент благодарение на първия си съпруг и неговите връзки – той работи за ЦРУ, но е убит във Виетнам. След смъртта му тя научава руски и е изпратена в Москва. По случайност се превръща и в първата жена-агент, изпратена в СССР. Работи в тесен контакт с Александър Огородник – личен асистент на външния министър н СССР, вербуван от ЦРУ. В продължение на две години и половина той снима за нея всеки документ, попаднал на бюрото му. Когато Огородник е хванат, според една от теориите, той се самоубива, като поглъща смъртоносно хапче. Марта не знае за залавянето и смъртта му.
Няколко часа след "маскарада" в киното, пътуване с автобус, тролейбус, метро и чак след това – с такси към срещата си с него, тя е заловена на местопрестъплението на Краснолужския мост. Носи фалшив кух камък, с който уж възнамерява да се хвърли в реката и да се самоубие. У нея са открити и наръчник, шпионско оборудване (шест пъти по-малко, отколкото оборудването, което може да се скрие в писалка), въпросник, злато, пари и две шишенца с отрова. При задържането ѝ Марта оказва съпротива с карате движения и ругае много "професионално" на руски, макар че няма шанс да се измъкне. В специалната операция по залавянето на вицеконсула участват над 300 служители от различни отдели, скрити в храстите, на моста и в околността. Марта е обявена за персона нон грата и е прогонена от страната. Говори се, че офицерите от КГБ я изпращат с овации на летището: толкова впечатлени са те от нейната работа.
Важен футболист
Заговор срещу болшевиките, опит за покушение на Владимир Ленин и началото на Червения терор в Русия – в епицентъра на всички тези събития стои един таен агент – британският вицеконсул и генерален консул в Москва Брус Локхарт. Всъщност невероятните приключения на британския агент в съветска Русия започват дълго преди всички тези исторически събития.
Когато Локхарт идва за първи път да работи в Москва през 1912 г., той е взет за друг човек. Хората в руската столица са чували за известен футболист на име Локхарт и си мислят, че тайният агент всъщност е той. Незабавно го канят да се присъедини към отбора на текстилния завод "Морозов". На практика известният футболист е негов брат, но дипломатът с готовност приема офертата и за всеобща изненада дори печели Московския шампионат с отбора си, въпреки че преди това е играл футбол само в задния двор на къщата си.
Работата на Локхарт по свалянето на болшевишкия режим започва при второто му изпращане в Москва. Той ръководи заговор на британски и френски дипломати срещу болшевиките – получил е 648 паунда в диаманти, за да изгради мрежа от агенти. Планът е да се подкупят въоръжените войници, които охраняват Кремъл, да ги пратят при британските им колеги, които трябва да се приземят на 1239 км от Москва – в Архангелск, и да им помогнат да завземат властта. Заговорът обаче е разкрит, тъй като съветското правителство има твърде много агенти в антисъветския подземен свят. Локхарт е арестуван и под претекст, че разполага с дипломатически имунитет, е екстрадиран от страната. Случилото се обаче не му пречи да преживее "бурна афера" с Мура Будберг – "желязна жена" и двоен агент, както и бъдеща любовница на руския писател Максим Горки.
Най-добрият косплей на Остин Пауърс
AFP
Тайната работа за американското разузнаване носи милиони долари годишно; за да общува с ЦРУ, човек трябва да има поща в gmail; а онова, без което не може да живее нито един шпионин е... компасът. Всичко това излиза наяве след задържането на Райън Фогъл през 2013 г. в история, която все още прилича на нелепа пародия или косплей, вдъхновен от Остин Пауърс.
Американецът работи като трети секретар в политическия отдел на американското посолство, който събира информация за руската отбрана и сигурност. Терористичното нападение в Бостън тъкмо се е случило и САЩ вероятно вярват, че Русия не споделя в достатъчна степен информацията, с която разполага с оглед на предотвратяването на терористични атаки. Така че решават да намерят "директен канал" и се опитват да вербуват офицер от ФСБ, който се занимава с борбата срещу екстремизма в Северен Кавказ.
Късно през нощта Фогъл тръгва на "мисия". Преди това въпросният офицер от ФСБ е получил две обаждания от "приятел". Фогъл взема на срещата много странен набор от предмети (сякаш вдъхновен от Студената война): перука, очила, компас, пътеводител на Москва, архаичен телефон, пари и писмо във формат А4, адресирано до мишената.
AFP
Писмото започва с думите "Драги приятелю", впоследствие станали обект на много шеги – след залавянето на Фогъл (на руски някои хора дори се поздравяват по този начин или с ирония, или на официална среща на възрастни хора). В писмото мишената е поканена да започне да сътрудничи, като изпраща на ЦРУ съобщения по gmail през Wi-Fi.
Накратко – Фогъл е хванат много скоро, след като "тайно" напуска посолството на задната седалка на автомобил, влиза в автомобилен сервиз, слага си перука и се запътва към срещата.