Киев - "майката на руските градове": факт или измислица?

"И Олег седна на княжеския трон в Киев, и Олег каза: "Нека това да бъде майката на руските градове". Така най-старата хроника "Приказка за отминалите години" описва как княз Олег, един от древните управници на Киевска Рус, решава да определи Киев като столица на новосъздадената държава от източните славянски племена в края на IX век.

Тази държава е създадена от династията Рюрикович на  територията на Ладога и Велики Новгород. От тези руски градове държавността се разширява и до Киев, след като Рюрикович го завлядяват, убийваки тамошните князе Асколд и Дир и присъединявайки княжеството. По-късно летописците ще нарекат държавата Рус (понятието "Киевска Рус" е въведено от историците едва през XIX век), а хората, които живеят там - рус(с)кие  или руснаци (също като съвременните руснаци). Думата "русские" под една или друга форма (рус, русин, русак, руснак) се е използвало от православното и гръко-католическото източнославянско население в средновековните руски княжества Московско царство, Литва и Жечпосполѝта , а по-късно и от православните и гръко-католическ жители на Руската и Австрийската империя чак до средата на XIX в., когато на част от тези територии започва да се сформира отделна украинска и беларуска идентичност.

Историците и отговарящите за идеологията в Съветския съюз били много чувствителни към различните етнически групи. Рус и руснаците обаче изглежда не били проблем, защото понятията не се свързват директно със съвременните руснаци. Всъщност и за повечето историци и на Запад до нетодавна това не бе проблем. Според официалния исторически прочит, който е залегнал в учебниците, Киевска Рус е първата държава на източните славяни и люлка на т. нар. древноруски етнос. По-късно, през XIX в., древният стар свръхетнос е сочен като прародителя на съвременните руснаци, украинци и беларуси.

Украйна-Рус

В Русия това историческо тълкувание в значителна степен остава непроменено. В съседна Украйна обаче споделеното минало с руснаците и фактът, че в историческите текстове преобладава думата "руски", а не "украински", изглежда кара мнозина да се чувстват некомфортно. Така, според официалния исторически разказ на Киев, Киевска Рус е била протоукраинска държава заради простия факт, че съвременните украинци заемат основната част от територията на древната страна. Поради тази причина князете на Киевска Рус стават украински, а древен Киев, по традиция - киевски. Нещо повече, самата древна Рус е сочена като Украйна. Това най-добре се илюстрира с изковаването на нов термин - "Украйна-Рус", който се предполага, че трябва покаже пряката връзка между древна Рус и съвременна Украйна.

Някои в Украйна също твърдят, че Русия няма нищо общо с историята на Киевска Рус. Русия се представя като някаква северна страна, възникнала в средата на XII век. Това отразява факта, че доминиращото положение на Киев в Рус отслабва по това време, а центърът на държавата се премества на север: първо в град Владимир, а после – в Москва. В същото време обаче важността и особената роля на Велики Новгород като културен и търговски център, както и като източник на държавността и люлка на династията на Рюрикович се запазва. Тези северни хора се описват като отделна "порода", основно от угро-фински произход, но също и под силното въздействие на татарите, нахлули в територията през XIII в. и завоювали предците на съвременните руснаци. Това се случва веднага, след като Украина (Киев разгромява Бату хан) е цялата Орда е покорена. Поделени са Ордата и Литва: най-големите от древноруските федерални княжества Великий Новгород и Псков не са нито разрушени, нито завоювани от Ордата.

"Руснаците откраднаха историята ни"

Руснаците са обвинявани още, че са откраднали историческото наследство на Киевска Рус от Украйна и го представят като свое, отнемайки на Украйна националната ѝ памет. Може да се твърди, че този подход е просто опит да се присвои историята на Киевска Рус и да се изключи Русия от предишния споделен исторически разказ.

Тази версия се определя като радикална интерпретация и не е учудващо, че тя вече е предизвикала редица скандали. Миналата година президентът на Украйна Петро Порошенко публично изрази възмущението си от факта, че в Москва е издигнат паметник на "нашия" княз Владимир. Владимир отдавна е канонизиран от Руската православна църква заради въвеждане на християнството в Рус.

В Киев се вдигна подобен шум, когато Путин нарече една принцеса от Киевска Рус "русская" (руска) както по онова време са я наричали.

"Антиукраински историк"

Прочитът, който изглежда пренебрегва някои исторически факти, широко приети от повечето хора в района, посещавали уроците по история в училище, не привлича неколцина уважавани историци в Украйна. Такъв е случаят с ръководителя на Института по археология Петро Толочко, представянето чиято книга, излязла миналата година в Киев, бе прекъснато от националисти. Книгата му е за произхода на древна Рус. Толочко поддържа традиционното тълкувание за Киевска Рус като обща люлка на три славянски народа. Националистите нарекоха Толочко "антиукраинец"и го обвиниха в отричане на самото съществуване на украинците.

Очевидно националистите са извадили това заключение от твърденията на историка, че в далечното минало е невъзможно да се търси украинеца с неговите съвременни етнически и културни характеристики. Според академика Киевска Рус не може да се нарече украинска държава, просто защото обширната територия на Киевска Рус се е простирала от Новгород (на Новгород принадлежат земите до Вологда и Карелия на север и те влизат официално в състава на древноруската държава) до Карпатите на запад и района на реките Волга и Ока – на изток. Голяма част от тази земя се намира в границите на съвременна Русия.

Толочко подчертава, че по принцип е грешно да се отделя историята на територията, която по-късно става Московско княжество, от Киевска Рус. Двата района имат управници от една династия – династията Рюрикови. Те са били близки роднини. Важното е, че управляващите на древна Рус са се възприемали  като тясно свързани помежду си и че идеята за единна Рус е била лайтмотив във всички древни руски хроники. Толочко е обезпокоен от тенденция да се митологизира украинската история, чиито последствия вече могат да се видят в общообразователните и университетските учебници.

Статията е част от поредицата на RUSSIA BEYOND "Митове за руската история".