Цар Пушка: гигантското оръдие, създадено да брани Кремъл

История
АЛЕКСЕЙ ТИМОФЕЙЧЕВ
Цар Пушка наистина заслужава помпозното си име – това е най-голямото оръдие в света. Това творение на царската артилерия е създадено, за да брани Кремъл и остава в неговите предели над 400 години. Според някои слухове оръдието никога не е стреляло, но това не е истина.

Цар Пушка в московския Кремъл е вписан в книгата "Рекордите на Гинес" като бомбардата с най-голям калибър в света (бомбардата е оръдие от късното Средновековие, използвано за хвърляне на големи камъни – бел. ред.). Оръдието е направено за стрелба с гюлета, всяко с тегло от 800 килограма. Самото то тежи близо 40 тона и за транспорта му са били необходими 200 коня.

Калибърът на Цар Пушка е 890 милиметра. Има и по-големи артилерийски оръжия като мортирата на Малет във Великобрпитания и Little David в Съединените щати – и двете с калибър 914 милиметра. При все това тези оръжия са мортири, а не оръдия, а това означава, че Цар Пушка в Кремъл е ненадминато артилерийско оръжие.

Струва си да имаме предвид още, че мортирите са направени през 19-и и 20-и век и за тях са използвани (относително) съвременни технологии, а Цар Пушка е отлят от бронз през 1586 година. Оръдието е направено от руския леяр на бронз Андрей Чохов в Москва.

Чохов създава това велико оръдие по време на царуването на Фьодор Иванович, син на Иван Грозни. На ствола на оръдие може да се види самият цар. Той е изобразен с корона на главата и със скиптър в ръка, яхнал кон. Над фигурата на царя има надпис: "С божията милост цар и велик княз Фьодор Иванович, господар и самодържец на цяла Велика Русия". Има още два надписа - единият ни казва кой е направил оръдието, а другият - че това е станало по искане на царя.

Има теория, че оръдието е получило името си тъкмо заради това изображение на царя. При все това по-популярно е твърдението, че името е свързано с огромния размер на  оръжието, нещо абсолютно необичайно за онова време.

Наистина ли оръдието никога не е стреляло?

Някои хора твърдят, че Чохов е създал оръдието с цел то да впечатлява чужденците с предполагаемата мощ на Московската държава, а не за да бъде използвано като истинско оръжие. Според тази теория оръдието не е изработено за практическо използване и никога не е стреляло. При все това, през 1980 г., когато оръдието е  реставрирано, то е проверено от специалисти от Артилерийската академия. Те откриват остатъци от барут и стигат до извода,  че оръдието е стреляло поне веднъж.

Информацията, с която разполагаме за това как е използван Цар Пушка, също противоречи на теорията, че оръдието е произведено само с пропагандистки цели. То е било монтирано на специална рама и сложено на Червения площад. Предполагало се е, че ще бъде използвано за защита на подстъпите към Кремъл от изток, само че никога не е било използвано в реална битка. През 18-и век оръдието е пренесено в арсенала на Кремъл.

По време на нашествието на Наполеон, през 1812 г., в Москва избухва пожар и дървената стойка на оръдието е унищожена. По-късно е създаден сега известният ни чугун. Именно по това време са направени и гюлетата, които сега са подредени пред оръдието. Те са чисто декоративни и прекалено големи, за да се използват дори и от Цар Пушка.

Освен Цар Пушка има и Цар Камбана. Скоро Russia Beyond ще ви разкаже историята и на това забележително творение.