Какво представлява "АНС" синтезаторът?
Роден през 1914 г., Евгений Мурзин учи в Московския инженерен институт. По време на Втората световна война (ВСВ) и след това той оглавява научната разработка на електро-механичния противосамолетен детектор. За това изобретение той е награден с престижната Сталинова награда и става главен инженер в командния център на противовъздушната защитна система на страната.
Той е любител и на музиката и иска да я обедини с технологиите. През 1938 г., докато все още е студент, му хрумва идеята да създаде машина, която да може да възпроизвежда всеки звук, тембър и интервал, който един композитор би искал да чуе.
Изобретението се основава на метода на фото-оптичния звукозапис, използван в кинематографията, който дава възможност да се получи видимо изображение на звукова вълна, както и да се постигне противоположната цел - синтезиране на звук от изкуствено генерирана звукова вълна.
Реализацията на идеята му отнема почти 20 години заради войната и последствията от нея. Първият модел на неговия музикален синтезатор, наречен в чест на иновативния руски композитор Александър Скрябин, се появява през 1958 г. и дори е изложен в Лондон и Париж. Устройството става известно като "АНС" - съкращение от първите букви на пълното име на великия композитор – Александър Николаевич Скрябин.
Николай Пашин / RIA Novosti
Музикална звезда
"АНС" е преместен в Музея на Скрябин в Москва и се превръща в главна атракция и честа звезда на музикални събития. Инструментът отваря нови творчески хоризонти за музикалната общност на Москва със своята способност да създаде всеки звук от 720 аудио парчета.
Няма клавиши и на стъклото има линия, през която преминава светлинен лъч към фотоклетките. Прилича на картина от музика.
Изобретението е идеално за тази епоха – това е времето на космическите изследвания, а "АНС" може да прави "космическа" музика. За разлика от съвременните синтезатори този инструмент е създаден не за концерти, а само за създаване на звук.
"АНС" "участва" в много съветски филми, след като е учредена специална лаборатория, оглавявана от Мурзин, за да работи с устройството. Съветските композитори Едуард Артемиев и Станислав Крейчи използват синтезатора "АНС", за да напишат музиката към съветски филми като "Диамантената ръка", "Соларис" и "Огледалото".
"Соларис" бе единственият филм в моята музикална кариера, където езикът на електрониката беше в основата на музикалното оформление на филма", по-късно си припомня Артемиев.
През 1967 г. експериментално студио за електронна музика, оглавявано от Мурзин, се открива в Музея на Скрибин в Москва. По това време той вече е напуснал армията. През 1969 г. съветският и германски композитор Алфред Шнитке съставя свой електронен поток на "АНС". Както си спомня по-късно Шнитке, "това бе опит строго да се формализира акустиката".
След смъртта на Мурзин през 1970 г. неговият "АНС" се използва за обучение на хора в говоренето и изучаването на езика на делфините. Инструментът в крайна сметка е преместен в Московския държавен университет, където все още се съхранява.