Човеко-маймуни от Русия: как лекари опитват да кръстосат човек и маймуна

Василий Егоров/ТАСС
Слизането с няколко стъпала по стълбата на еволюцията вероятно не е добра идея, но това не спира тези момчета. В началото на XX в. руският биолог Иля Иванов планира да кръстоса човек и маймуна, докато друг руснак – Сергей Воронов, прави страшни пари, имплантирайки маймунски жлези на европейските богаташи. Защо и как плановете за създаване на човеко-майнуна се провалят?

Маймунска генетика

Изкуственото осеменяване на едър добитък в Русия започва почти 20 години преди това в САЩ и Европа, където този тип животновъдство навлиза чак в средата на 1930-те години. Иля Иванов е пионер в тази област. След като получава медицинско образование в Париж, в Русия той става колега на първия руски нобелов лауреат Иван Павлов и получава финансиране от руското правителство. До 1914 г. изкуственото осеменяване помага за размножаването на 7000 здрави коне.

Следващата цел на амбициозния биолог е междувидовото заплождане. Той започва с успешна кръстоска на добитък и скоро му хрумва идеята да кръстоса човек и маймуна. Нищо чудно, че в православна Русия не може да стигне далеч с подобна хрумка – но за сметка на това съветското правителство се старае да използва науката като средство за дискредитация на църквата и религиозните възгледи, които все още са много силни в съзнанието на руския народ.

През 1924 г. Иванов пише на Анатолий Луначарски, ръководителят на съветския комисариат за образование. Той го моли за финансиране на експериментите и добавя писма от института "Пастьор", които му позволяват да използва шимпанзета от развъдник във Френска Гвинея. Луначарски отхвърля предложението, но през 1925 г. Иванов получава помощ от Николай Горбунов, високопоставен съветски служител и бивш личен секретар на Ленин. Иванов получава $10 000, а в съветската преса са публикувани статии за неговите проекти. Очевидно изследователят няма морални съображения. Той просто иска да влезе в учебниците като изобретателя на нова раса.

През 1926 г. Иванов започва да опложда маймуни в Гвинея, като взема семенна течност от неизвестни местни жители. Но освен това той има амбиции да осемени африкански жени със сперма от маймуни без тяхното съгласие, за което среща категоричен отказ от френската администрация. Французите само помагат на Иванов да изпрати маймуни в Сухуми, Грузия, където е построена друга експериментална ферма за животни.

Иля Иванов

Обратно вкъщи Съветската академия на науките осъжда опитите на Иванов да осемени африканките като неморални. По това време всички женски маймуни, доведени от Африка, са умрели, няма нито една бременна от тях, остава само един мъжки орангутан. Но Иванов настоява, сега иска да намери поне 5 жени - доброволки да бъдат осеменени с орангутанска семенна течност.

Изненадващо, но Иванов получава писмо от жена в Ленинград, която иска да участва в експеримента – но орангутанът умира. Плановете за продължаване на размножаването в Сухуми са задържани.

Нещо повече, покровителят на Иванов, Н. Горбунов, е осъден по време на чистките, което ускорява и провала на Иванов. Арестуван през 1930 г., той е осъден на 5-годишно изгнание в Казахстан, откъдето така и не се връща.

"Ако си твърде стар за танци, вземи си маймунска жлеза"

Този откъс от песента Monkey-Doodle-Doo на Ървинг Берлин се отнася до истинската трансплантация на жлези, извършвана от руския хирург Сергей Воронов. Предполага се, че той е прототипът на професор Преображенски от повестта "Кучешко сърце" на Михаил Булгаков. В произведението се разказва как професорът трансплантира човешки тестиси на куче. Нещо подобно прави и Воронов.

Точно както и Иванов, Воронов учи във Франция под надзора на нобеловия лауреат Алексис Карел.

Майстор в хирургията, в продължение на 14 години той служи като личен физик на египетския лидер. Там той изследва последствията от кастрацията на кралските евнуси. Забелязва, че момчетата, чиито полови жлези са премахнати на 6-годишна възраст, са бавни и инертни, имат проблеми с паметта и остаряват бързо. Това кара Воронов да вярва, че жлезите са основният орган, отговорен за жизнеността, както при животните, така и при хората.

С помощта на превъзходните си хирургически умения той започва да трансплантира тестиси от млади козли и овни на стари такива. През 1914 г. Воронов извършва първата трансплантация на щитовидна жлеза от маймуна на 14-годишно момче с умствена изостаналост и казва, че операцията драстично е подобрила психичното здраве на детето.

През 1920 г. Воронов за първи път трансплантира проби от репродуктивни жлези на шимпанзе на човек, а пациентът отбелязва повишена жизненост, по-добра памет и издръжливост. През 1920-1930 г. само във Франция над 500 мъже си имплантират мъжки жлези. Сред клиентите на Воронов са и бизнесменът Харолд МакКормик, турският президент Мустафа Ататюрк, френският премиер Жорж Клемансо. Наречен "Доктор Младост", Воронов бързо се сдобива с огромно богатство, слуги и годеница. Известен писател популяризира активността му в няколко книги на име From Cretin to Genius ("От кретен до гений").

Но не след дълго експериментите на Воронов са заклеймени от медицинската общност. Много от пациентите му след няколко години не забелязват никакъв ефект от операциите. През 1940-те години Кенет Уокър, британски философ и уролог, нарича операциите на Воронов "маймунски медицински бизнес". По време на Втората световна война германските войски опустошават Френската ривиера, а Воронов бяга в САЩ. Въпреки това неотдавна практиките на Воронов бяха изследвани от специалисти по антистареене, чийто интерес е подмяната на човешки хормони. За щастие, този път не с части от маймунски тестиси.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: