5 от най-тежките военни поражения в руската история

Монголското нашествие (1237-1240)

В началото на XIII в. монголските войски се изправят пред руската държава, която е разпокъсана и неспособна да устои на обединените и сплотени азиатски нашественици. Едно по едно, княжествата падат под монголската яростна атака, белязана от ужасни грабежи, унищожение и избиване на голяма част от населението.

През следващите няколко столетия руските княжества са политически и икономически зависими от монголската империя и трябва да минат десетки години, за да се възстанови разрушената икономика и културата. Русия се бори да преодолее сериозното връщане назад в развитието си, изоставайки далече зад европейските страни.

Нашествието предначертава напълно политическата карта на руската държава. Киев, който е превзет от монголите през 1240 г., никога не си възстановява статута на най-важния град в древна Рус. Западните славянски княжества като Смоленск, Курск и териториите на съвременна Украйна и Беларус, попадат в сферата на влияние на укрепващата литовска държава, която в крайна сметка ги поглъща.

При все това вече се е задействала бомба със закъснител, защото тези територии ще станат ябълката на раздора и причини за многобройни войни между руската държава и Полско-литовската държава. Дори през XX в. споровете между Полша и СССР са свързани с някои от тези територии.

Ливонската война (1558-1583)

Иван IV, известен повече като Иван Грозни, започва война срещу изчезващата Ливонска конфедерация, за да превземе основните пристанища и да осигури на Великото Московско княжество излаз на бреговете на Балтийско море. Това е много важно за разрастващата се руска държава, защото достъпът ѝ до Балтийско море се е ограничавал до малък и неразработен участък на крайбрежието от Финския залив.

Първият период на войната е успешен за Иван IV и неговите войски превземат значителни райони от Ливонската конфедерация – земите на съвременна Латвия и Естония. Други големи сили, обаче, не се радват, че пред очите им техният източен съсед става все по-силен. Дълги години Русия води война и с Швеция, и с Великото херцогство Литва, което през 1569 г. се обединява с Полша.

Изтощителната война продължава над 20 години и завършва с голямо поражение на руската държава. Икономиката на страната е разрушена, а северозападните територии са обезлюдени. Всичките земи, които първоначално са били отвоювани от Ливония, сега са изгубени и са ѝ върнати. Още по-лошо, Московия губи територии във Финландия и по-голямата част от крайбрежните си владения на Финландския залив. Само малък участък земя в устието на Нева остава притежание на Русия, но той не може да ѝ осигури необходимия достъп до морето.

Сега, вместо слабата Ливонска конфедерация на западната си граница Русия има нови и силни врагове: Полско-литовската държава и кралство Швеция. Ще бъдат необходими много години и ресурси, за да се намери решение на тези два проблеми по-късно – по време на Великата северна война (1700-1721).      

Руско-османската война (1710-1713)

Петър Велики постига успех там, където Иван IV се проваля – той разгромява Швеция и анексира нейни земи по протежение на източната част на Балтийско море (Естония, Ливония и Ингрия) по силата на Нищадския договор от 1721 година.

При все това през 1711 г. войната далеч не е свършила и царят се оказва в ситуация, в която собственият му живот е застрашен. Тя приключва почти с разгром на цялата му армия.

След впечатляващата победа на Русия при Полтава през 1709 г. разгроменият шведски крал Карл XII бяга в град Бандера в Бесарабия, която по това време е под управлението на османската империя. Трудните преговори между царя и султан Ахмет III за съдбата на шведския крал стигат до задънена улица.

Султанът силно иска да изгони руснаците от Азовската крепост на крайбрежието на Азовско море, която Петър Велики е превзел през 1695-1696 г., за да даде на Русия излаз на Черно море през Керченския пролив.

През 1710 г. османците вероломно обявяват война на Русия, чиято кулминация е царският поход на река. Само че през 1711 г. руската армия, наброяваща 38 хил. войници, оглавявана от Петър Велики, е обкръжена от 190 хил. османски и кримски части в Бесарабия. За да избегне унищожение, Петър е принуден да приеме унизителните условия на султана, които са утвърдени от Прутския договор две години по-късно.

Русия отстъпва Азов на Османската империя, унищожавайки всички крепости по крайбрежието на Азовско море и така се лишава от излаз на Черно море. Освен това в продължение на 20 години Русия губи контрол върху запорожките казаци, които попадат под управлението на Османската империя.

Нещо повече, най-тежката последица от поражението е унищожението на първия военен флот на Русия – Азовската флотилия. Стотици големи и малки кораби са унищожени; някои са продадени, а съдбата на другите остава неизвестна. А по южното направление на външната си политика Русия е принудена да започне от нулата.

Кримската война (1853-1856)

Донякъде Кримската война прилича на Ливонската: Русия успешно започва битка с един слаб враг, но завършва конфликта, търпейки поражение от коалицията на велики държави.

Според Парижкия договор (1856), Русия не губи много територия, но пък губи правото си да има флот в Черно море. Така Русия се отказва от претенциите си да защитава християните в Османската империя, преотстъпвайки това право на Франция. Тя губи и влияние в Молдова, Влашко и Сърбия. Като цяло войната сериозно подкопава международното положение на Русия.

Най-тежко страда финансовата система на империята. Заради огромните военни дългове тя е принудена да печата необезпечени кредитни ценни книжа, което води до обезценяване на рублата. Едва през 1897 г. правителството стабилизира обменния курс, като възприема златния стандарт. При все това Кримнската война принуждава правителството да започне мащабни военни и икономически реформи като например премахването на крепостното право през 1861 година.

Първата световна война (1914-1918)

Великата война, както съвременниците наричат Първата световна война, е голямо бедствие за руската империя, довело до крах през октомври 1917 година. Военновременните жертви, наброяващи 1,7 млн. души, са само началото на още по-голямо кръвопролитие. Въпреки че Русия излиза от войната с Брест-Литовския договор от 3 март 1918 г., гражданската война потапя страната в още по-голямо насилие и разрушение.

Заради сключения сепаративен мир с централните сили Русия не получава място на мирните преговори, макар че приносът ѝ за победата е значителен, особено през първите етапи на война. В крайна сметка Русия губи близо 842 хил. кв. км (15,4 % от територията ѝ преди войната), на които живеят 31,5 млн. души (23,3 % от населението на империята преди войната).

Крахът на империята води до появата на нови държави. Възстановена е независимостта на Полша, а Латвия, Естония, Литва и Финландия за първи път добиват държавност в историята си. Освен това Румъния се възползва от възможността да анексира Бесарабия.

Дори днес геополитическата ситуация в Източна Европа се характеризира с нелесни и сложни отношения между държавите, които са възникнали върху пепелта на руската империя през 1918 година.