Използваният принцип е сходен като приложения при съвременния сегуех (двуколесно превозно средство на литиеви батерии за захранване, изработено от Дийн Кеймън – бел. ред.). Тази система сега се използва също за кораби и самолети, а има и още много други приложения, както разказва специалистът в света на автомобилизма и редактор в сайта motor.es, Оскар Магро.
От фантастиката до действителността
Първият концептуален проект за жирокар е описан във фантастичния роман от 1911 г. "Две момчета на жирокар: историята на автомобилното състезание Ню Йорк – Париж", написан от Кенет Браун.
При все това първият истински прототип на жирокара е "жирокарът на Шиловски", наречен на името на конструктора си - руския граф Пьотр Шиловски, адвокат и член на руското царско семейство. Въпреки че е конструиран от този аристократ, автомобилът е произведен от компанията Wolseley Tool and Motor Car през 1914 г. и е показан в Лондон същата година.
Снимка със свободен достъп
И как работи това?
Жирокарът, плод на руския проект, се задвижва от 4-цилиндров двигател Wolseley-Vickers, обем 3,1 л, мощност 20 к.с. и със задно задвижване. Над 10% от тази мощ отиват за захранване на динамото и електрическия мотор, който задвижва огромен жироскоп с диаметър 102 см и тегло 1,3 т при 2000 до 3000 оборота в минута.
Снимка със свободен достъп
Ако скоростта на жирокара спадне под този праг, колата би могла да се дестабилизира. Само че Шиловски изобретява метод, за да не се допусне колата да претърпи инцидент по тази причина. Когато въртенето на жироскопа спадне под минималния праг, две малки колела автоматично се спускат, за да задържат автомобила, също като помощните колела на велосипед за дете, което се учи да върти педалите.
И защо не виждаме този автомобил по улиците?
Скриншот/About Everything/youtube.com
И макар да изглежда, че всичко върви много благополучно, проектът за жирокар засяда в плитчина през лятото на 1914 г. заради избухването на Първата световна война. Също като повечето автомобилостроителни компании, Wolseley съсредоточава цялата си дейност в производството на военна техника. Граф Шиловски пък спешно се връща в Русия. В крайна сметка емигрира във Великобритания през 1922 г., където почива през 1957 г., без да успее да изпълни пътищата на Европа с любимия си жирокар.