Приживе основателят на СССР Владимир Ленин, починал през януари 1924 г., никога не е изразявал каквото и да е желание да бъде балсамиран след смъртта си. Неговата вдовица Надежда Крупская дори пише писмо до Политбюро: "Искрено ви моля да не превръщате скръбта си по Ленин в преклонение към личността му. Това беше бреме за него, докато беше жив".
Zuma Press/Keystone Pictures USA / Global Look Press
Мнозина болшевишки лидери също се противопоставят на идеята да се съхрани тялото на лидера. Това обаче няма значение: Йосиф Сталин, който постепенно затяга страната в хватката на властта си, е непреклонен - Ленин трябва да бъде запазен като социалистически светец.
Начините да се съхрани бавно разпадащият се труп са два: да се замрази или пък да се балсамира. Първоначалното желание на правителството е да се възприеме първият вариант, но биохимикът Борис Збарски убеждава властите, че балсамирането е много по-добро. Той обяснява, че то няма да позволи да се промени цветът на кожата на Ленин и поради това той ще изглежда много по-привлекателно.
Как се балсамира лидер
С помощта на анатома Владимир Воробьов през март 1924 г. Збарски започва непривлекателните операции с тялото на Ленин. Направени са около 20 разрязвания, пробити са дупки в черепа (мозъкът и очите вече са отстранени заедно с повечето други вътрешни органи) и лидерът е положен във вана с формалдехид в продължение на няколко седмици, за да се убият микробите и бактериите и да се предотврати по-нататъшното гниене.
След това Збарски и Воробьов поставят Ленин във вана със спирт, за да се подобри цветът на кожата и да се прикрият трупните петна, които са се появили. Все пак, в онзи момент от кончината на Ленин вече са изминали цели два месеца.
Накрая учените използват глицеринов разтвор, за да направят кожата на мъртвото тяло по-мека. Било важно тялото да се отпусне след вцепеняването, за да може да се нагласи позата на Ленин. Никой в Русия не е правил нещо подобно преди това, затова Збарски и Воробьов работят основно "на тъмно", рискувайки всичко, особено да си навлекат гнева на Сталин, ако се провалят. Те обаче успяват.
Следсмъртието на Ленин
Chromorange/Bilderbox / Global Look Press
Двамата учени получават своите петнадесет минути слава, след като правителството признава триумфалния им труд. "Било е уникално и необикновено предизвикателство да балсамираш цялото тяло и да запазиш непокътнати формите и клетъчната структура", пише съветският и руски хирург Юрий Лопухин в книгата си за балсамирането на Ленин.
След това мъртвият Ленин преминава през много изпитания, включително и евакуация в град Тюмен (2100 км източно от Москва) по време на Втората световна война и няколко опита тялото му да бъде унищожено. Само че той си остава както и преди в отлична форма, особено за човек, който е починал преди 94 години.
Учени от специална лаборатория продължават да се грижат за него. Веднъж на няколко месеца, когато Мавзолеят на Червения площад е затворен, те го слагат в консервант и му инжектират специални разтвори. В действителност сега Ленин е основно чувал с течности против разпадане и повечето вътрешни органи са отстранени. Точният химически състав обаче си остава тайна.
По целия свят
Getty Images
В силния си стремеж да помогне на социалистическите другари по цял свят СССР съдейства за съхраняването на тялото на виетнамския лидер Хо Ши Мин след смъртта му през 1969 година. Също като Ленин и Хо не е искал да бъде балсамиран, но кого го е грижа за желанието му? Екип от специалисти пристига от Москва, свършва си работата и, след като Северът печели войната, Хо е поставен в своя мавзолей в Ханой.
Същото се случва и на севернокорейските Ким Ир-сен (починал през 1994 г.) и Ким Чен-ир (починал през 2011 г.). Макар че през 1991 г. СССР се разпада, руските учени помагат на севернокорейците.
В наши дни Ленин, Хо Ши Мин и двамата Ким са единствените четирима лидери в света, при чието балсамиране е използвана съветско-руска технология. Те са били повече: българският Георги Димитров, чехословашкият Клемент Готвалд, анголският Агустиньо Нето, но те са погребани, след като социалистите губят властта в техните страни.
А дългогодишният комунистически лидер на Китай Мао Дзедун (починал през 1976 г.) няма късмета да бъде балсамиран по подобаващ начин, тъй като Москва и Пекин не са в добри отношения през 1970-те години. Китайците използват свой собствен начин за съхраняване на тялото, който, според Алексей Юрчак – автор на "Телата на Ленин: Скритата наука на комунистическия суверенитет", е "много по-примитивен". Така че, ако имате лидер, когото искате да сложите в мавзолей, по-добре завържете приятелство с Москва.