Адският огън в Сталинград през очите на онези, които са били там

Навършват се 75 години от началото на съветската контраофанзива в Сталинград. В началото на битката за града съветските войски изглеждат изправени пред непосредствено поражение, неспособни да се противопоставят на нацисткото нападение. Червената армия обаче обръща хода на събитията и курса на войната. От Russia Beyond поглеждаме назад към тези травматични събития през спомените на онези, които са ги преживели.

Германците започват офанзивата си в града, който носи името на съветския лидер, още в средата на юли 1942 година. Падането на Сталинград би дало на Хитлер достъп до необходимия кавказки и каспийски петрол и би коствало на СССР катастрофални стратегически загуби. Същинската отбранителна битка започва след опустошителни бомбардировки на 23 август, а до настъпването на съветската контраофанзива минават близо три месеца. Докато на 19 ноември 1942г. Червената армия не дава решителния отпор и действията ѝ не стават настъпателни.

Бомбардировките над Сталинград

"Масирани въздушни бомбардировки. След два часа градът е разрушен. Дим, липса на въздух, блясъци от огън… Всичко гори, дори тухлите. Стреляхме по вражеските самолети дори с пушките си. Това е ад, ад на земята",  пише в дневника си Марина Красник от противовъздушните полкове.

"Къщите горят. Сградите, дворците на културата, училищата, институтите, театрите и различните офиси се разрушават. Градът се е превърнал в истински ад… Бомбите продължават да падат от небето, черно от дим. Централната част на града е потопена в невъобразимо голям огън. Заради високите температури се изви необичайно силен вятър, който подхранва пламъците. Сега изглежда всичко е в огън: небето и всичко от единия хоризонт до другия", разказва ръководителят на партийната организация в Сталинград Алексей Чуянов, спомняйки си видяното в часовете на бомбардировките.

Смята се, че температурата в центъра на града достига 1000 градуса по Целзий. До този момент това е най-голямата бомбардировка на Луфтвафе (германските военновъздушни сили – бел. ред.) във Втората световна война – с над 2000 попадения. Сталинград е изравнен със земята.

Никой не знае колко точно цивилни загиват, оценките варират от 40 000 до 90 000. Историците твърдят, че германците са имали за цел да направят защитата на града невъзможна, да разрушат неговия промишлен потенциал, да всеят страх у защитниците му.

Нещо подобно правят Съюзниците в Хамбург, Дрезден и Токио. За разлика от тези градове обаче Сталинград успява да продължи да се съпротивлява.

Домът на Павлов

"На 3 октомври врагът започна да атакува нашата сграда. Опитваше се да я превземе на всяка цена, защото сградата беше ключът към Волга на това място. Всеки ден трябваше да се противопоставяме на няколко жестоки атаки. За два месеца в защитата на къщата участие взеха 24 души, но по едно и също време нямаше повече от 15. А ние ликвидирахме много хитлеристи", описва изпитанието Иван Афанасиев, един от защитниците на сградата.

Един от командващите на съветските войски в Сталинград Василий Чуйков по-късно посочва в мемоарите си, че германците са загубили повече от своите мъже в опитите си да превземат дома на Павлов, отколкото жертви са дали в превземането на Париж.

"Ние, шепа бойци, бяхме обстрелвани с дъжд от бомби от фашистките самолети, бяхме атакувани от вражески танкове, безмилостно нападани от немската артилерия и минохвъргачите. Стрелбите с картечници и автомати не спряха и за минута. Нямахме амуниции, храна, вода. Нямаше и въздух заради експлодиращите гранати", спомня си по-късно сержант Яков Павлов, чието име носи и станалото историческо здание.

Сержант Яков Павлов, Герой на Съветския съюз, на фона на разрушената къща

Казват, че на картите на фелдмаршал Паулус, главнокомандващ на германските войски в Сталинград, "домът на Павлов" е отбелязан като крепост. Преди войната къщата е обикновена четириетажна сграда, но се превръща в символ на твърдата съпротива на Червената армия в Сталинград.

"Сталинград е ад"

"Не съм ял от вчера. Само кафе пих. Абсолютно отчаян съм. Господи, колко дълго ще продължи това? Ранените войници са с нас. Не можем да ги измъкнем. Заобиколени сме. Сталинград е ад. Варим месото на мъртвите коне. Няма сол. Много хора се разболяха от дизентерия. Колко ужасен е животът! Какви лоши неща съм извършил през живота си, за да бъда наказан по такъв начин? Тук, в това мазе, се тъпчат 30 души. Става тъмно в 2 часа. Нощта е дълга. Дали денят ще дойде някога?", пише в дневника си на 10 декември неизвестен немски ланс ефрейтор. Най-вероятно авторът не е оцелял. Бележките му са открити от съветските войници в края на декември или началото на януари.

Германските войски не очакват съветската контраофанзива да започне на 19 ноември. В резултат на това Червената армия успява да обгради 6-а германска армия и части от нейните съюзници. Повече от 90 000 германски войници са пленени. Като цяло Германия и поддръжниците ѝ губят близо милион души. Битката за Сталинград става повратна точка във войната срещу нацистка Германия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: