Как две млади жени от СССР стават топ асове?

Първите месеци на Великата отечествена война, както наричат Втората световна война в Русия, са катастрофални за съветските ВВС. Много военни самолети са хванати неподготвени по летищата и заличени от нацистката атака.

Неопитните съветски пилоти, които все пак имат късмета да се отлепят от земята, се оказват изправени пред калени германски асове, преминали през сериозни сблъсъци, включително в Битката за Британия. Освен това съветските пилоти нямат достатъчно време да усвоят управлението на новите Як-1, МиГ-1 и МиГ-3, които току що са постъпили в армията, а това води до много висок брой жертви.

В подобна критична ситуация съветското ръководство решава да започне да приема жени във ВВС и създава специални полкове от жени-пилоти. Така се ражда прочутият 588-и полк за нощно бомбардиране, известен като "Нощните вещици".

Това е историята на две млади съветски жени – Лидия Литвяк и Екатерина Буданова - и началото на славния им път към безсмъртието.

“Бялата Лилия”

Още от дете Литвяк е обладана от изгаряща страст по авиацията. На 14-годишна възраст започва да тренира в клуб по летене, а на 15 извършва първия си полет.

Четири години по-късно, когато избухва Великата отечествена война, Литвяк знае какво трябва да направи – и се присъединява към ВВС.

През 1942 г. влиза в първата си битка като член на 586-и авиационен полк – един от трите женски авиополкове, сформирани след огромните загуби сред мъжете пилоти. Там тя бързо става един от най-добрите летци и скоро е прехвърлена в полка, натоварен с най-важните и най-опасните мисии.

Сред "жертвите" на Литвяк са бомбардировачи Ju-88 и Do-217, изтребители Me-109 и дори аеростати. Тя има 168 бойни мисии и се смята, че е свалила 12 вражески самолета самостоятелно и 4 в екип с други летци, което я прави най-изявеният женски ас на всички времена.

Освен със звездите за всеки свален самолет, фюзелажът на нейния Як-1 е украсен и с бяла лилия – символ на "свободния ловец" – вид въздушен боец, който има свободата да преследва и разрушава вражески самолети по свое собствено усмотрение.

Според друг съветски ас от Втората световна война – Александър Поркишкин, "ловецът е най-високата форма на битка за един въздушен боец". Литвяк заслужава тази чест, а позивната ѝ е "Лилия" или "Бяла Лилия, 44" – номерът на нейния самолет.

Последният полет

През 1943 г. лошият късмет започва да преследва Литвяк. Първо съпругът ѝ – военният пилот Алексей Соломатин, който е Герой на СССР, умира в катастрофа на 21 май. След това през юли в бой е убита и най-добрата ѝ приятелка – Екатерина Буданова.

Всичко това е лоша поличба за Литвяк и на 1 август, по време на битката за Донбас, самолетът ѝ е свален по време на мисия. Тя е едва на 21 години.

Тъй като се смята за изчезнала по време на бойни действия, Литвяк не е обявена за Герой на СССР – най-високата военна чест в страната. Ръководството на държавата се бои, че са я взели за заложник.

През 1979 г. изследователи откриват останките ѝ в масов гроб, а през 1990 г., със специален указ на съветския лидер Михаил Горбачов, Лидия Литвяк е обявена посмъртно за Герой на Съветския съюз.

Ас № 2

Екатерина Буданова е най-добрата приятелка на Литвяк и втората жена-военен пилот в Съветския съюз. Тя има 266 бойни мисии и 11 свалени вражески самолета.

Също като Литвяк, Буданова започва бойната си кариера в 586-и полк. Скоро след като се срещат, двете млади жени бързо стават най-добри приятелки и са неразделни до края на живота си. Съдбите им много си приличат.

Съветският ас Владимир Лавриненко си спомня: "Катя (Екатерина) бе забавна и весела, а Лилия (Лидия) Литвяк бе точно противоположното – замислена и тиха. Момичетата бяха страхотни приятелки, но Катя командваше".

Веднъж, по време на свободен лов, Буданова сваля германски разузнавателен самолет – Focke Wulf 189, смятан от съветските пилоти за трудна плячка.

Последната битка на Буданова е на 19 юли 1943 г., близо до гр. Антрацит в Донбаска област. Буданова и Литвяк пазят самолет Ил-2, когато са атакувани от група германски Me-109.

Въпреки че е ударена от врага, Буданова успява да приземи самолета си. По-късно обаче умира от раните си и е погребана край с. Новокрасновка. Тя е на 26 години.

Също като Литвяк, Буданова не е обявена за Герой на Съветския съюз по същата причина – смята се за безследно изчезнала в бой. През 1993 г. Екатерина Буданова е наградена посмъртно с ордена Герой на Руската федерация.