В сянката на Сталин: Как се развива животът на семейството му?

Името на Йосиф Сталин предизвиква противоречиви отзиви в Русия дори и днес – някои го смятат за патриотичен герой, а други го проклинат и твърдят, че е параноичен злодей. Ако има нещо, за което всички да са съгласни, то е фактът, че Сталин е костелив орех – дори за роднините си. Да видим каква е съдбата на четирима от хората, които са най-близко до лидера.

Яков Джугашвили (син) – застрелян в германски плен

Според биографията на Саймън Монтефиоре "Младият Сталин" бъдещият управник обожавал първата си жена Като Сванидзе, за която се жени в Грузия през 1906 г. и която умира от тиф 18 месеца по-късно. Неутешим, той скача в гроба ѝ по време на погребението, а гостите се втурват да го вадят.

Синът му от Като – Яков, обаче не се радва на подобна обич. Яков е доведен в Москва през 1921 г. и разочарова Сталин, който го смята за слаб. Двамата постоянно се карат. През 1925 г. синът казва, че иска да се ожени, но баща му му забранява. Яков се опитва да се самоубие и се наранява при изстрела. Говорят, че при този инцидент Сталин се подиграва жестоко: "Ха, не уцели!", казва той на сина си.

Въпреки това, след този инцидент, Сталин позволява на Яков да живее собствения си живот. Когато Русия се включва във Втората световна война през 1941 г., Яков – артилерийски офицер, се присъединява към Червената армия (под истинското фамилно име на баща си) и е пленен месец по-късно. Отказва да сътрудничи на германците.

Яков е убит през 1943 г., когато се отскубва от един от охранителите си. Историците спорят дали това е опит за бягство или отчаяно самоубийство. Не е ясно и дали Сталин тъжи за недолюбвания си син.

Надежда Алилуева (втора жена) – самоубива се

Сталин се жени за Надежда, когато тя е на 18, а той – на 39. Алилуева се влюбва лудо в харизматичния революционер. След като става "първа дама" на СССР и мъжът ѝ грабва властта през 1920-те, Надежда се съсредоточава върху домакинството.

Отглежда Яков, както и собствените си деца – Василий и Светлана (родени през 1920 и 1926 г.), както и осиновения им син Артьом Сергеев. Семейният живот не е лек. Сталин и Надежда постоянно се карат. В същото време между тях има любов – поне според писмата, които си разменят. "Целувам моята Татка (галено име за Надежда) силно. Твой Йосиф", пише ѝ той.

И до днес не е ясно защо Надежда се самоубива през 1932 година. Според дъщеря ѝ Светлана тя не можела да понася бруталната политика на съпруга си. "Беше нещастна и ядосана, потискаше чувствата си... и последва взрив".

От друга стана осиновеният им син Артьом Сергеев твърди, че политиката няма нищо общо с трагедията. Според неговата версия Надежда страда от неизлечимо главоболие, което вече не може да понася. Тя се самоубива с изстрел на 9 ноември, оставяйки Сталин съкрушен.

Василий Сталин (син) – прекарва 7 години в затвора

Когато Надежда се самоубива, синът ѝ Василий е едва на 12 години. Баща му става още по-дистанциран след самоубийството на жена му и се концентрира върху политиката, като не обръща почти никакво внимание какво се случва с Василий. "Живеехме зле", спомня си по-късно Сталин младши.

Оставен сам, младият мъж започва да пие, което се оказва неговото падение. Въпреки това е талантлив пилот и служи на родината си през Втората световна война. Колегата му Сергей Долгушин твърди, че Василий се е проявявал като смел и старателен командир.

След войната, през 1948 г., Василий е назначен за командир на Въздушните сили в Московския военен окръг и остава на този пост до 1952 г., когато, ужасно пиян, присъства на банкет и провокира гнева на баща си. Сталин уволнява Василий, което го кара да започне да пие още повече.

Нещата тръгват тотално надолу след смъртта на Сталин през 1953 година. След спор с новото лидерство Василий е арестуван и прекарва 7 години зад решетките като обикновен затворник. Живее по-малко от година след освобождаването си и умира от алкохолно отравяне през 1962 година.

Светлана Алилуева (дъщеря) – бяга в Америка

"Винаги съм мразела Съветска Русия", казва в едно от интервютата си дъщерята на Сталин Светлана Алилуева. Отношението ѝ към собствения ѝ баща също е негативно. Въпреки че тя си спомня нежността му през детските ѝ години, Светлана така и не му прощава желанието напълно да контролира живота ѝ.

Той не само заповядва на Светлана каква работа да си избере, но и когато се влюбва в по-възрастен от нея мъж, Сталин се разгневява толкова много, че изпраща кандидат-жениха в концентрационен лагер за пет години. Отношенията между бащата и дъщерята са провалени завинаги.

След смъртта на Сталин тя мечтае да напусне страната. Когато четвъртият мъж на Светлана – индийският комунист Браджеш Сингх, умира през 1966 г., ѝ позволяват да отиде в Индия да разпръсне праха му в р. Ганг. Там тя бяга в посолството на САЩ и оставя СССР (и двете си деца) зад гърба си.

Алилуева живее дълго – чак до 2011 година. Публикува мемоарите си "Двайсет писма на Сталин до приятел", както и още няколко книги. Омъжва се още веднъж и ражда дъщеря, която в момента живее в САЩ, но изглежда духът на Сталин никога не спира да я преследва. "Където и да отида – винаги ще съм политически затворник на името на баща си", пише Светлана.