"Едва сега... паметта на върховния владетел на Русия – адмирал Александър Василиевич Колчак, оживява... Истинският Колчак е разкрит: забележителен човек, любознателен учен, храбър офицер, военен от най-висок клас" – така е описан адмирал Колчак в предговора към сборник от негови трудове, публикуван неотдавна.
Лауреатът на Нобеловата награда за литература Иван Бунин изразява застъпническо мнение за Колчак още през 1921 г.: "Ще дойде време, когато името на Колчак ще бъде изписано със злато в руските хроники за вечна памет и слава". Изглежда, че за мнозина в Русия това време е дошло. Руският сенатор Елена Мизулина нарече Колчак герой; има и опити да се постави паметна плоча на сградата, където той е живял. Преди известно време блокбъстърът "Адмирал" изобрази Колчак като последната благородническа надежда на Империята.
Отхвърлената реабилитация
Потресаващото в тази положителна картина е решението, взето от руски съд и Военната прокуратура Колчак да не бъде реабилитиран. По руските закони той остава престъпник – за какъвто е обявен през 1920 г., когато е заловен от сибирските революционери, които го намират за виновен – без официален процес – за убийството на хиляди работници и селяни, вдигнали се на бунт срещу властта.
В документите, подадени във Военната прокуратура, има препратка към подкрепата, оказана на Колчак от Съюзническите сили – включително Великобритания, Франция, Япония и САЩ, намесили се на страната на Белите по време на гражданската война след Болшевишката революция през 1917 година.
Политически връзки във Великобритания и САЩ
В съветските времена Колчак обикновено е описван като кукла на конци, управлявана от чуждите сили. Тази оценка вероятно е твърде крайна, но тесните връзки на Колчак с Великобритания и САЩ са добре документирани. Редица историци с безупречна репутация посочват контактите на Колчак с чужди интереси. Както отбелязва историкът Олег Будницки, фактът, че Колчак става лидер на антиболшевишкото движение в Сибир, не е случаен. "Няма никакво съмнение, че огромна роля изиграва фактът, че той е известен, сравнително известен, на политическите фигури във Великобритания и САЩ".
Колчак, който поради революционните размирици е принуден да се оттегли от поста командир на Черноморския флот през лятото на 1917 г., скоро напуска Русия. Няколко месеца преди болшевишкото въстание той пътува до Великобритания, а след това и до САЩ. Официалната цел на пътуването до Америка е да изнася лекции по залагане на мини, но там той е приет от главата на Държавния департамент, както и от самия президент Удроу Уилсън.
На път към Месопотамия
Колчак по-късно получава официална позиция от британците, след като моли властите в Лондон да му позволят да продължи да се бори с Германия в редиците на британската армия в момент, когато болшевишките лидери се опитват да сключат отделен мир с Берлин. Британците приемат услугите на Колчак и той е пратен на Месопотамския фронт. Докато пътува натам обаче той получава заповед от разузнаването на Императорския генщаб. Адмиралът е посъветван да замине за руския Далечен изток. Британците, както обяснява Колчак по-късно, искат да го използват за създаването на антиболшевишка сила там.
През есента на 1918 г. Колчак пристига в Омск – голям град в Западен Сибир, като военен министър в сибирското антиболшевишко либерално правителство. Само две седмици, след като приема поста, настъпва преврат. Колчак става диктатор и е обявен за върховен владетел на Русия.
Френските офицери в Омск по онова време твърдят, че превратът е подкрепен от британските военни, както пише историкът Владимир Хандорин в книгата си "Адмирал Колчак: истини и митове". Най-малкото, те са информирани за заговора. След като вече е върховен владетел, Колчак поддържа тесни отношения с британската военна мисия. Нейният ръководител Алфред Нокс казва: "Без съмнение той (Колчак) е най-добрата руска кандидатура за нашите цели в Далечния изток".
Масирана външна подкрепа
Колчак се радва на директна чуждестранна военна подкрепа. В Сибир и Далечния изток има военни дивизии от Франция, Великобритания, Чехословакия, САЩ и Япония. Силите на Колчак се снабдяват от чужбина. Степента, в която Колчак е зависим от съюзниците си, става ясна от отговора му на въпрос от близкия му съратник – генерал Константин Сахаров, който го пита защо не иска да възстанови монархията в Русия. Върховният владетел отговаря: "Какво ще кажат нашите чужденци, съюзниците?".
В началото чуждестранната помощ помага на Колчак и през пролетта на 1919 г. армиите му превземат Урал, приближават се към р. Волга и започват да застрашават Москва. Болшевиките обаче мобилизират силите си и побеждават войските на адмирала. Колчак е предаден от френски генерал и чехите на враговете му – революционерите – в гр. Иркутск. След кратко разследване на дейностите му той е екзекутиран без процес. В годината, в която отбелязваме 100-годишнината от революцията, фигурата му продължава да поляризира руското общество, а дебатите около неговите зависимости все още са в пълен ход.