Известният руски поет Александър Пушкин се наслаждава на доста странно занимание: след като се събуди, той ляга обратно в леглото си и стреля с пистолет в стената.
В царска Русия хората обичат оръжията. Офицери, търговци, студенти, уважавани дами и млади момичета – всички имат любим пистолет, а някога и повече от един. Въпреки това до края на Революцията властите ограничават правото за притежание на огнестрелно оръжие.
Без повече стрелби на закрито
Преди Революцията в големите руски градове като Москва и Санкт Петербург оръжията са в изобилие. Вестниците рекламират "Браунинги", "Нагани", "Маузери" и други модели пистолети, които са колкото популярни, толкова и достъпни. Нов "Маузер" струва около 45 рубли, но има и доста по-евтини пистолети втора ръка. За сравнение, средната месечна заплата на портиер в Москва е 40 рубли.
Но дори тогава руснаците не са напълно свободни от правителствената намеса, щом се стигне до стрелба с огнестрелно оръжие. Има ограничения, които обаче не засягат притежанието на оръжието, а само неговото използване.
Wikipedia
Случайните и чести стрелби на закрито са голям проблем през XVII век в Москва, където почти всички сгради са от дърво – дори една искра лесно може да предизвика пожар. Всъщност подобни инциденти са толкова чести, че през 1684 г. царска заповед забранява всякаква употреба на оръжия на закрито.
Естествено, съдейки по примера на Пушкин, всички изглежда дълго време пренебрегват новото правило.
Нова вълна от ограничения идва през 1845 г., когато набор от закони за огнестрелните оръжия ограничава собствениците им още повече. Законите забраняват стрелбата на открито в претъпкани места, освен ако не е неизбежно.
Въпреки че руснаците вече са лишени от правото си да се забавляват с оръжия, никой не заплашва да им ги отнеме. Не и до 1917 година.
Пълно разоръжаване
Болшевишката революция слага край на свободното ползване на оръжия сред широката общественост. Водачите на въстанието знаят твърде добре на какво са способни масите, особено ако са въоръжени до зъби, и се стараят да наложат забрана за свободната собственост.
През 1918 г. болшевиките започват мащабна конфискация на личните огнестрелни оръжия, забраняват притежанието им и заплашват със затвор до 10 години за прикриване на пистолет.
Единствено изключение се прави за ловците, които имат право на ползване на пушки с гладка цев. Разрешителните за оръжия обаче са строго регламентирани и се издават само от НКВД, полицейската организация, известна с чистките на Йосиф Сталин.
Само въпрос на време е руският народ да се раздели с оръжията. По онова време някои вярват, че руснаците ще си върнат правото да ги притежават след разпада на Съветския съюз, но, въпреки че огнестрелните оръжия са доста достъпни на черния пазар през 1990-те, новото правителство не рискува да освободи пазара.
Днес руснаците могат свободно да купуват гладкоцевни спортни и ловни оръжия, както и въздушни огнестрелни оръжия за самозащита. Кандидатстването за разрешително обаче е съпроводено от доста строга проверка на миналото.
Накратко руснаците дори днес могат да купуват някои оръжия, но за щастие повечето от тях са се отказали от любимите предмети за празненства на закрито от миналото.