Писма от Битката при Сталинград

"Тук е истински ад". Така войниците и офицерите от Вермахта описват как се чувстват, след като са обкръжени Червената армия в Сталинградска област.

В този "котел" са притиснати 22 дивизии и над 160 отряда на 6-а германска армия, както и част от 4-а танкова армия – общо 330 000 души. Сред  трофеите на съветските войски е огромна полева пощенска станция на противника, както и дневници и други книжа, собственост на пленени войници. Повечето от тези писания са от ноември и декември 1942 г. и от първата половина на януари 1943 година.

Най-информативните писма са публикувани през 1944 г. от военното издателство на Народния комисариат по отбраната на СССР в компактен том, озаглавен "Победата над германците в Сталинград. Признания на врага". Тиражът не е уточнен, а книгата е издадена на най-обикновена хартия с книжни корици, които не са предназначени за дълга употреба. Книгата се превръща в библиографична рядкост.

Писмата на германските войници са пропити с откровеност, опит да предадат впечатленията си пред техните близки, да споделят истината за битките в Сталинградска област и оценки за силата на Червената армия. Тези писма и дневници са живописни и директни отзиви за войната от хората на фронта, отвъд окопите и бункерите.

"... Сталинград е истински ад – Вердюн, красив Вердюн, с нови оръжия. Атакуваме ежедневно. Ако на сутринта сме успели да напреднем с 20 м, на вечерта руснаците ни отблъскват...".

Из писмо редник Валтер Оперман, №44111, до брат му, 18 ноември 1942 г.

"... Когато стигнахме до Сталинград, бяхме 140-има, но на 1 септември, след две седмици на сражения, бяхме останали само 16-има. Всички останали бяха ранени или убити. Нямаме нито един офицер и сержантът трябваше да поеме командването на дивизията. Всеки ден в тила от Сталинград пренасят до 1000 ранени войници...".

Из писмо от войник Хайнрих Малхус №17189 до редник Карл Вайцел, 13 ноември 1942 г.

"... Тук е истински ад. Едва 30 мъже сме. Никога не сме преживявали нещо подобно. За жалост не могат да ти пиша за всичко. Ако съдбата реши, някой ден ще ти разкажа. Сталинград е гроб за германските войници. Броят на войнишките гробища расте...".

Из писмо от старши ефрейтор Йозеф Цимах, №27800, до родителите му, 20 ноември 1942 г.

"... 19 ноември. Ако загубим тази война, ще ни отмъстят за всичко сторено. Убихме хиляди руснаци и евреи с жени и деца около Киев и Харков. Това е просто невероятно. Но именно по тази причина трябва да вложим всички сили, за да спечелим тази война.

6 декември. Времето става все по-лошо. Дрехите замръзват по телата ни. Не сме яли или спали от три дни. Фриц ми разказва за разговор, който дочул: войниците предпочитат да дезертират или да се предадат в плен...".

Из дневника на сержант Хелмут Мегенбург от полевата жандармерия.

"... Вчера ни дадоха водка. Точно тогава бяхме нарязали едно куче и водката ни дойде наистина добре. Хети, вече разфасовах четири кучета, но другарите ми все още са много гладни. Един ден убих сврака и я сготвих..."

Из писмо от войник Ото Зехтиг, 1-ва рота на 1-и батальон на 227-а пехотен полк на 100-а лека пехотна дивизия, №10521 В, до Хети Каминская, 29 декември 1942 г.

"... 5 януари. Дивизията ни има гробище край Сталинград, където са погребани над 1000 души. Просто е ужасно. Хората, които в момента се изпращат от транспортните части в пехотата са все едно обречени на смърт.

15 януари. Няма изход, нито ще има изход от котела. От време на време край нас избухва мина...".

Из дневника на офицер Ф.П. от 8-а лекострелкова дивизия на 212-и полк.

"... Колко чудесно можехме да живеем, ако не беше тази проклета война! Но сега трябва да се скитаме из тази ужасна Русия – и за какво? Когато се замисля, съм готов да вия от досада и гняв...".

Из писмо от старши ефрейтор Арно Битц от 87-и артилерийски полк от 113-а пехотна дивизия, №28329Д, до годеницата му, 29 декември 1942 г.

"... 15 януари... Само за последните два ни батальонът ни загуби 60 души – убити, ранени и замръзнали; над 30 избягаха; имаме амуниции само до вечерта; войниците не са яли нищо от три дни, а много от тях са със замръзнали крака. Пред нас стои един въпрос: какво да правим? На сутринта на 10 януари прочетохме листовка с ултиматум. Това не можа да не повлияе на решението ни. Решихме да се предадем в плен, за да спасим живота на войниците си...".

Из признанията на пленения капитан Курт Манделхелм, командир на 2-и батальон на 518-и пехотен полк от 295-а пехотна дивизия, и адютанта му – лейтенант Карл Готсшалд, 15 януари 1943 г.

"... Прочетох ултиматума и в мен се надигна пареща злоба към нашите генерали. Очевидно бяха решили да ни погребат в това адско място завинаги. Нека генералите и офицерите сами водят войната. На мен ми омръзна..."

Из признанията на пленения редник Йозеф Шварц, 10-а рота на 131-и пехотен полк на 44-а пехотна дивизия, 2 януари 1943 г.

"... Операцията по обкръжаването и ликвидирането на 6-а германска армия е стратегически шедьовър. Победата над германските войници край Сталинград ще има сериозно влияние върху развитието на войната. Преодоляването на колосалните загуби на хора, оборудване и амуниции от страна на германските въоръжени сили в резултат на погубването на 6-а армия ще отнеме огромни усилия и много време...".

Из признанията на генерал-лейтенант Алекзандер фон Даниел, командир на 376-а германска пехотна дивизия.

Статията е публикувана за първи път на руски от File.rf.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.