Ритуално ли е убийството на Романови? Три мистерии за смъртта на руското царско семейство

"Кодираното съобщение"

"Много сме сериозни относно тази версия за ритуално убийство. Много от членовете на църковната комисия (за разследване на убийството на Романови) нямат съмнения, че убийството има ритуален характер", заяви на конференцията, посветена на смъртта на кралското семейство, влиятелният представител на руската православна църква епископ Тихон.

Около това твърдение започна да се шуми много, тъй като някои го тълкуват като намек за антисемитската природа на тези трагични събития. В тази връзка епископ Тихон направи някои разяснения. Както посочи той, "дори след абдикирането си императорът остава символична и свещена фигура". "Болшевиките и техните различни поддръжници изобщо не са били чужди на напълно неочаквани и разнообразни видове символизъм", каза той.

Той категорично отрече всякакви антисемитски тълкувания на думите му. Фразата "ритуално убийство" обаче възбуди коментари, въпреки възраженията на епископа. Това се дължи на факта, че версията за ритуално убийство е предложена скоро след самото убийство и по онова време тя има ясен антисемитски привкус.

Тя води началото си от хората, които през 1919 г. са натоварени с разследването на кралското убийство. Разследващите са от редиците на политическите противници на болшевиките, белите. Британският журналист Робърт Уилтън, близък до разследването, пише в своята книга, публикувана няколко години по-късно, за "кабалистичните надписи" (т.е. тези, отнасящи се до окултни езотерични ритуали, произхождащи от юдаизма), намерени в мазето на къщата в Екатеринбург, където са убити Романови. Тези надписи гласяли: "1918 година", "148467878 р" и "87888". Както се оказва, те наистина са документирани в хода на разследването.

Разследващите обаче не им обръщат внимание. Това не е случаят обаче с руския емигрант Михаил Скарятин. В средата на 1920-те години той обявява, че е успял да дешифрира тези символи. Твърди, че съдържат скрито послание: "Тук, по реда на тайните сили, царят е жертван за унищожаването на Русия. Всички народи са информирани за това". В този случай "тайните сили" са евреите, за които се твърди, че се стремят към хаос и последващо световно господство. Това "откритие" по-късно е популяризирано сред онези кръгове на руската емиграция, които симпатизират на нацистите.

Спекулация за обезглавяване

Тясно свързана с историята на "ритуалното убийство" е още една версия, която продължава да се обсъжда и до днес и е още по-ужасяваща. Тя се отнася до това какво се е случило с телата на убитите. В продължение на десетилетия те не са намерени. Това е плодородна почва за избуяване на различни слухове и ужасяващи легенди. Началникът на разследващата комисия, организирана от белите, Михаил Дитрих пише през 1922 г., че има спекулации, че членовете на кралското семейство са били обезглавени, след като са били застреляни. Главите им били поставени в големи буркани и транспортирани до Москва, до съветското ръководство. По-късно разследванията и криминалистите доказват, че тази теория е погрешна.

В същото време Църквата все още не е припознала останките, открити през 1991 г., за тези на семейство Романови. Освен това разследващата комисия на Русия обеща да проучи версията за ритуално убийство. Следователно е твърде рано да се правят заключения по отношение на убийствата и съпътстващите ги обстоятелства.

Кой дава нареждането?

Почти сто години след убийствата все още не е известно кой действително е дал заповед да застрелят кралското семейство. Дали решението е на Ленин или е местна инициатива на радикалните болшевики в Екатеринбург?

Разследващите, които мислят, че първото е вярно, обикновено се обръщат към дневниците на Лев Троцки от средата на 1930-те години на миналия век. Той е вторият след Ленин в младата съветска република и пише как попитал сътрудника на Ленин Яков Свердлов какво се е случило с царя.Казват му, че императорът е застрелян заедно със семейството си, тъй като това било решението, взето в Кремъл. Троцки, който бил известен с прибягването до изключително тежки мерки по време на гражданската война, намеква в писанията си, че е изненадан от сериозността на това действие. Съгласно съществуващите протоколи от заседанието на правителството обаче, с които той е запознат на събранието от 18 юли (деня след убийството), високопоставени комунисти са информирани за убийството на царя. Така че той е трябвало да знае какво се е случило с царя и по този начин поставя под съмнение свидетелските си показания.

Съществуват и доказателства, че болшевиките първоначално планират да започнат процес срещу Николай II и поради това не са заинтересувани от незаконното му убийство. Твърди се обаче, че до средата на юли 1918 г. ситуацията се променя, Екатеринбург е на път да бъде превзет от болшевишките опоненти и вероятно Ленин се опасява, че сваленият цар ще се превърне в обединяващ образ. Въпреки това, както твърди историкът Хенрих Йоф, тези антиболшевишки сили не са монархисти. "Те са се борили под знамето на демокрацията, а не за възстановяване на монархията". В този контекст царят изобщо не е бил полезен и не е бил "свещена и символична фигура", както твърди епископ Тихон. "Самият Николай и династията са били много компрометирани преди революцията... никой не е мислил сериозно за тяхното завръщане", твърди Йоф. Това прави по-вероятна версията, че заповедта за убийството на Николай и семейството му е дадена от местните комунисти.