Как съветският "атомен човек" оцелява след смъртоносна доза радиация?

Хиляда слънца

Светкавица, "по-ярка от хиляда слънца", е това, което Анатолий Бугорски вижда на 13 юли 1978 г., когато главата му е пробита от протонен лъч 76 GeV. Както си припомня физикът, той не изпитал болка, но знаел, че ще има дългосрочни последици.

В онзи период 34-годишният съветски физик работи в Института за високоенергийна физика (ИВЕФ) в Москва, град Протвино, Московска област. Той борави с U-70 - протонен синхротрон, който по това време поставя световен рекорд по лъчева енергия.

Принципът на синхротрона се използва в известния Голям адронен колайдер -  устройството ускорява атомните частици до много високи скорости, като ги сблъсква във вакуумни тръби. По-късно частиците, получени в резултат на сблъсъка, се изследват. В края на 1970-те години Съветския съюз планира да построи собствен колайдер в Протвино, а U-70 е неразделна част от него.

Частта от устройството, която Бугорски поддържа, го поставя на пътя на протоновия лъч, излъчван от синхротрона. Той казва на контролния център да изключи лъча "в рамките на 5 минути", но се озовава на мястото една или две минути по-рано. По невнимание вратата в експерименталната зала остава отворена след предишния експеримент, а предупредителният знак, показващ, че лъчът е все още активен, всъщност не работи заради повредена крушка.

Бугорски влиза в залата, за да инспектира устройството, когато изведнъж лъч с диаметър 2х3 мм пробожда задната част на черепа му. Той пробива малка дупка през средното му ухо и темпоралната кост и излиза близо до лявата му ноздра. За част от секунда Бугорски е изложен на доза радиация, равна на 200 хил. до 300 хил. рентгена - доза, която е 300 пъти по-голяма от смъртоносната.

Тест за оцеляване

Притеснен след ярката светкавица, Бугорски приключва работата си по поддръжката и оставя запис в дневника си. Като опитен физик, завършил Московския институт по инженерна физика, той знае, че инцидентът е много необичаен. Въпреки това, заради страх от последствията (ИВЕФ е класифицирана инсталация), той не съобщава незабавно за инцидента и се отправя към вкъщи, където състоянието му се влошава. Лявата половина на лицето му бързо се подува, така че на следващата сутрин Бугорски подава рапорт и веднага е отведен в Москва.

Бугорски е приет в интензивното отделение на специализирана болница като първи пациент, изложен на такава мощна доза радиация. Един от лекарите му е Ангелина Гускова - водещ руски радиолог, който през 1986 г. оглавява отделението за грижи за жертвите на катастрофата в Чернобил. Цялата информация, свързана с лечението и оздравяването на Бугорски, остава класифицирана, но случаят му е напълно проучен.

Отначало всички мислят, че физикът няма да оцелее, но след 18 месеца той се връща на работа. Бугорски казва, че "житейска ми страст към спорта" му е помогнала да се възстанови.

"Бях един от най-добрите футболисти и баскетболисти на ИВЕФ, карах колело дори през зимата", казва той. Бугорски също разказва историята на живота си, в която почти не умира най-малко два пъти. През първата година от живота му нацистките войски опустошават селото му в Орловска област. Той е "взет от майка си и изхвърлен от къщата", но по някаква причина не замръзва до смърт след няколко часа в снега.

По-късно, в тинейджърските си години, той претърпява тежък електрошок, след като докосва оголена жица. Много години след инцидента в интервю той казва, че смята, че ще бъде добър обект за изследване и това, което се е случило, е било "неволен тест за излагане на протон. Аз съм тестван. Тества се човешкият капацитет за оцеляване".

Последиците

Бугорски напълно загубва слуха в лявото си ухо, а лявата му страна остава парализирана и странно младееща. В началото получава многобройни гърчове, но те намаляват с течение на времето.

Повече от десетилетие след инцидента два пъти всяка година Бугорски ходи в болницата за преглед и говори с други жертви на бедствия, свързани с радиация. "Както бившите затворници, ние винаги се разпознаваме", казва той. "Не са толкова много тези като нас и познаваме добре историите на живота си. В общи линии това са тъжни истории".

Неговите интелектуални способности обаче не са изгубени, но умората се увеличава драстично. Той успява да завърши докторантурата, над която работи преди инцидента. По-късно с жена му имат син, Петър.

Поверителността около излагането му на радиацията не помага на Бугорски и той не може да си набави официалните документи, за да получи правилното лечение. Поради това по-късно получава статут на жертва на катастрофата в Чернобил, защото официално неговият инцидент "не е записан". Само подкрепата на колегите му в Русия и чужбина помага на Анатолий да остане на повърхността.

Закриването на проекта за съветския колайдер също не помага. Строителството започва през 1983 г. и приключва до 1994 г., но той никога не започва да функционира поради по-късните съкращения на държавния бюджет. Понастоящем мястото е затворено и се финансира само основната поддръжка.

Как човек оцелява радиационно излагане равно на стотици пъти повече от смъртоносния минимум остава въпрос без отговор. Трудно е да се сравни случаят на Бугорски с известни случаи на смъртоносна радиационна експозиция, като "Атомния човек" Харолд Мак Клъски или Алберт Стивънс. При Бугорски не е изложено цялото тяло и продължителността на излагане е много по-кратка.

За разлика от класическия случай на Финиъс Гейдж, след инцидентаБугорски не страда от личностни разстройства, нито от загуба на памет.