Да получиш (не) удовлетворение: Как руските аристократи са използвали дуела в руската империя

Legion Media
Аристократите в руската империя са били готови да се бият на дуел по всякакви причини. Russia Beyond (RB) представя накратко историята на "битката на честта" в Русия.

Петър Велики, който управлява Русия в началото на XVIII в., когато традицията на дуелирането навлиза в неговата страна от Европа, не е особено доволен. "Обесете ги (участниците в дуели), независимо дали са мъртви или живи", заповядва императорът през 1715 година. Строгите мерки обаче не дават резултати.

В действителност няма регистриран случай, при който такова наказание да се е приложило в реалния живот по време на управлението на Петър – дуелите не са толкова популярни по негово време. Чак в края на XVIII – началото на XIX в. дуелирането вече е широко разпространено сред руските благородници. Защо?

Вместо война

В началото на XIX в. Русия се сражава в така наречените Наполеонови войни и най-накрая побеждава френския император през 1812 година. Аристократите, които служат на страната си като офицери на бойното поле, искат да покажат своята смелост и в мирно време.

В същото време, както твърди авторът на "Историята на руския дуел" Александър Востриков, да се изправиш лице срещу лице на дуел за аристократите е начин да откроят своята неповторимост. Един буржоа или пък, не дай боже, селянин никога не е могъл да отправи предизвикателство на дворянин – честта да се защитиш е била привилегия.

Тя обаче е била и задължение. Ако някой те нарани и ти не отправиш предизвикателство към живота му, вече не си добре дошъл в благородническото общество. През XIX в. това вероятно е било по-лошо от смъртта, поне за аристократите. Няма значение, че дуелирането е забранено – младите (и не толкова младите) благородници са готови да решават проблемите си с пистолети или със саби.

Причини за дуел

Причините за дуел могат да бъдат различни. Разбира се, много от тях свързани с жена – съпруг предизвиква мъж, за когото се говори, че има връзка със съпругата му (такъв е случаят с най-великия руски поет Александър Пушкин, който среща смъртта си при дуел с Жорж-Шарл Дантес), или двама млади мъже, които са влюбени в едно момиче, се предизвикват един друг. Това обаче е нещо много повече.

Между другото биографията на Пушкин би могла да бъде представена като списък на всички възможни причини за предизвикване на дуел. Поетът се е славил като кибритлия, човек предизвикващ всеки мъж, който дори само му се е сторил неуважителен. Дуелът с Дантес е най-малко 21-вият в неговата "кариера", въпреки че повечето (15) завършват без стрелба и без някой да е убит. Обикновено неговите приятели му помагат да се намери изход чрез преговори преди дуела, а Пушкин или (по-често) противниците - да се извинят. Въпреки това поетът винаги е бил готов да се бие.

Кадър от филма

Причините за неговите дуели варират от свади на пияна глава, игра на карти или лоши шеги до литературни спорове. А те са възниквали често. Както пише Александър Востриков: "Две карети не могат да намерят място на една и съща улица – дуел". Мъж случайно се блъска в друг – дуел. Някой ви поглежда нелюбезно – дуел". Много аристократи се държат като бомби, готови да експлодират.

Етикет за отнемане на живот

Правилата за дуела са били добре известни. Първо един мъж обижда друг, който пък го предизвиква. Оскърбленията могат да бъдат различни – от устна обида, да наречете, например, опонента си "негодник" или нещо подобно – до плесница.

Оскърбената страна казва, без директно да споменава дуел, защото той е забранен, нали помните, нещо от сорта на "Не можете да живеете по този начин", след което опонентите се разотиват. Според неписаните правила те не могат да се виждат преди дуела.

Всеки от тях избира секундант, който ще го представлява. Секундантите се срещат и единият официално иска удовлетворение от оскърбителя. Целта им е спорът да бъде уреден мирно. Ако те обаче не успеят, уточняват времето и мястото, обикновено някое отдалечено, на разсъмване. И така сцената за дуела е готова.

Лице срещу лице

Условията, при които се водят дуели, също могат да се различават. Обикновено руснаците, които участват в дуел, са предпочитали пистолети, а не саби, защото един добър фехтовач има предимство, а при стрелба (с пистолети, използвани при дуели, прицелването е било трудно) шансовете са били по-изравнени. Като оставим това настрани, дуелите със саби традиционно са завършвали с нанасяне на първа кървяща рана, докато стрелбата по-често е водела до нечия смърт.

Стандартното разстояние между стрелците в Русия е по-близо, отколкото в Европа, където между тях е трябвало да има поне 15 стъпки. Руснаците са могли да се изправят на дуел един срещу друг на разстояние от три крачки. Двамата мъже държат краищата на един шал за врат (това се е наричало дуел с шал). При тази ситуация един от мъжете със сигурност ще умре. Да, Русия по онова време е била доста брутална!

По-стандартен начин е бил да има бариери между противниците (разположени на 10 крачки). Двамата застават на около 10 крачки от бариерата започват да се приближават един към друг по команда. И двамата имат избор: да стигнат до бариерата и да стрелят или да останат и да стрелят отдалеч. Причината Пушкин да загине е, че Дантес стреля първи.

Смърт при дуел

Пушкин умира в дуел както и друг известен руски поет - Михаил Лермонтов в епохата на Николай I (управлява от 1825 до 1856 г.). Този император мрази дуелите, наричайки ги "варварство", което няма нищо общо с благородничеството. По негово време участниците в дуел са били осъждани на затвор от шест до 10 години. След неговото управление броят на дуелите започва да намалява.

Постепенно дуелите губят своето почти свято значение, тъй като хората без благороден произход започват да се дуелират. Още един руски писател – Антон Чехов – в романа си "Дуел" (1891 г.) описва двама души, които би трябвало да се бият в дуел, "защото именно това се очаква" от тях, но нямат представа как да го направят. Дуелът като обичай изчезва в началото на XX в. и за него не се чува след 1917 г., както и за руската аристокрация, която също изчезва след болшевишката революция.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"