Иван Тургенев, Лев Толстой, Антон Чехов и други известни руски писатели от XIX в. прекарват много време в пътешествия из Европа. Термалните води и казината на Баден-Баден в Германия, изисканата архитектура на Флоренция и нощният живот на Париж са основни дестинации за интелигенцията на Русия. Какъв съвет могат да ни дадат днес тези някога опитни пътешественици?
Внимавайте за разходите си и не проигравайте парите си
През XIX в. Баден-Баден е най-популярният европейски курорт за руския елит. Този средновековен град в Шварцвалд е моден още от времето, когато принцеса Луиза от Баден (императрица Елисавета) е била съпруга на император Александър I (1801-1825 г.). До средата на XIX в. руснаците са най-голямата чуждестранна общност в Баден-Баден.
К. Вертзингер
Сред тези руснаци, които живеят и работят в германския спа курортен град по онова време, са Василий Жуковски, Николай Гогол, Пьотр Вяземски и Фьодор Достоевски. От всички писатели Иван Тургенев най-много е свързан с Баден-Баден.
Тургенев пристига тук през 1865 г., за да бъде с музата си, известното сопрано Полин Виардо, която живее в Баден-Баден. Фактът, че тя е омъжена, не обезкуражава решителния руски писател. Той прекарва седем щастливи години тук и написва романите си: "Дим", "Призраци", "Кучето" и други. Тъй като Тургенев има близки контакти с европейската интелигенция, той играе ключова роля в популяризирането на руската литература на Запад.
Термалните води и живописните пейзажи не са единствените причини, поради които руски писатели се стичат тук. Баден-Баден е приютил едни от най-известните и луксозни казина в Европа, където богатите комарджии често пропиляват богатството си. Сред тях е Лев Толстой. Като младеж той е пристрастен към рулетката и понякога прекарва по цял ден в казиното. Тази страст го докарва почти да разорение и той често е принуден да взема пари назаем.
"Просто не можах да го отделя от масата с рулетката. Страхувах се, че ще изгуби всичко, защото той харчеше и последните си пари; но благодарение на Бог вечерта той си връщаше всичките пари", пише поетът Яков Полонски, който се срещна с Толстой в Баден-Баден през юли 1857 година.
Толстой взема пари назаем от театралния критик Михаил Кублицки и от Тургенев, но в крайна сметка изгубва всичко и трябва да напусне Баден-Баден.
Sputnik
Страстта към хазарта е подробно описана в романа на Фьодор Достоевски "Играчът на рулетка", който се основава на собствения му опит. През 1863 г. той губи всичките си пари в казино във Висбаден и претърпява фиаско в Бад Хомбург, Баден-Баден и Саксон-ле-Бен. За да изплати дълга си, той подписва договор с издателство да напише спешно нов роман. За щастие, след брака си той обещава на съпругата си Анна Сниткина, че никога няма да не се занимава с хазарт, и удържа думата си до края на живота си.
Пътувайте в добра компания и се влюбете
Лев Толстой има славата на домошар, но преди да се установи в имението си в Ясная поляна, той пропътува хиляди километри по целия свят след края на военната си служба. Той прекарва месеци в Швейцария с роднините си Елисавета и Александра. Те наемат къща близо до Женевското езеро и прекарват много време в разходки с лодка и туризъм. След като прекарва няколко дни в Женева, Толстой поема към малкото село Кларан.
"Не можеш да откъснеш очи от това езеро; почти през цялото време аз се наслаждавах на тази красота или се разхождах, или просто гледах през прозореца на стаята си", пише Толстой през май 1857 година.
Sputnik
В Кларан Толстой се сприятелява с няколко руски туристи. Те се разхождат с карета и с лодка, посещават ресторанти и правят дълги преходи в Алпите. Веднъж Толстой се качва в продължение на две седмици в малки алпийски села, където завързва запознанства с местните жители.
Антон Чехов, който пътува до Италия през 1891 г., се срещна във Венеция с руския поет Дмитрий Мережковски, който е "луд по удоволствията". Чехов също се надява да намери любов в Неапол.
"Искам да срещна тук красива руска дама, за предпочитане вдовица или разведена. В пътеводителя пише, че романтиката е важна част от посещението в Италия. Е, по дяволите, съгласен съм с всичко. Нека да е романтика", пише Чехов в писмо до дома.
Разходете се по градските улици
Първата спирка на Толстой при европейската му обиколка е Париж, град, където писателят има две любими неща: безцелно обикаляне с автобус и скитане по улиците, за да наблюдава хората. В началото на април 1857 г. Толстой пише: "Живея в Париж от два месеца и не мога да кажа кога ще загубя интерес към този град".
Той обаче отпътува от града по-скоро, отколкото е очаквал. Няколко дни, след като написва тези думи, Толстой става свидетел на публична екзекуция и е толкова шокиран, че скоро напуска Париж.
Legion Media
Чехов признава, че се наслаждава на Венеция от здрач до зори, носейки се по каналите на гондола и разхождайки се по известния площад "Сан Марко".
Животът на улицата е интересен и за друг руски писател - Михаил Салтиков-Шчедрин, когато той е на лечение в Берлин, столицата на Прусия по онова време. Макар този град да не го вдъхновява, той наблюдава всекидневния живот с голям интерес, описвайки улиците му в историята си "В чужбина" (1880 г.), където трафикът е като "непрекъснато и тихо махало".
За разлика от други писатели, Салтиков-Шчедрин е скептично настроен към курортните градове, наричайки ги "места, където хората се посвещават на угояването на корема си".
Ходеща реклама на сладолед
Николай Гогол прекарва в Италия 10 години. В Рим той написва "Мъртви души", "Шинел" и завършва "Тарас Булба". Той се възхищава не само на древната италианска архитектура, но и се влюбва в сладоледа.
"Живея тук без пари. За старата стая с картини и статуи плащам 30 франка месечно и само това е скъпо. Вечерята е много добра и струва четири или шест су. Не ям сладолед за повече от 4 су, само понякога за 8. Сладоледът тук е нещо, което не можеш да си представиш", пише Гогол на своя приятел Александър Данилевски през 1837 година.
Чехов не харесва чая в Берлин, затова си носи руски чай, но пък е впечатлен от вкусния хляб: "Хлябът е невероятен тук, ям толкова много, кафето е отлично, но няма какво да кажа за обяда", пише той в едно от писмата си до дома.
Няма друго място като дома
Почти всички руски писатели, които пътуват до Европа рано или късно, решават да се завърнат у дома. Макар да е завладян от красотата на Женевското езеро, Достоевски с горчивина пише, че местните хора "възприемат чужденци само като източник на приходи".
Толстой остава със същото впечатление от Швейцария. Макар и очарован от красивата ѝ природа, той е много огорчен от местните хора. Дори написва разказа, който не е фантастика, "Люцерн" и в него описва живота на бездомна певица, която пее за богаташи, които не ѝ плащат. През март 1861 г. Толстой напуска Лондон и се установява в Ясная поляна и никога повече не се връща в Европа.