"Току-що си измих сам главата, но с не особено голям успех. Не съм толкова внимателен като теб", пише Айнщайн на руската си любов Маргарита Коненкова, която по онова време се е завърнала в СССР. Най-известният физик в света не може да понесе раздялата с нея: "Всичко тук ми напомня за теб . . . всички дребни неща в моята отшелническа килия".
Само че в писмата на Айнщайн, които са открити в края на 1990-те години и продадени от негов близък чрез Sotheby's, има нещо повече от копнеж. В писмо от 11 ноември 1945 г. той споменава среща с консула "според програмата", а този консул работи като главен агент на съветското разузнаване в САЩ.
"Светска лъвица", дошла от нищото
Getty Images
Коя е Коненкова, кой урежда среща между влиятелния учен, роден в Германия, и съветския шпионин, само месеци след като Америка създава първото ядрено оръжие? Родената в затънтен руски град Маргарита се мести в Москва и веднага предизвиква оживление със съблазнителните си маниери.
Говори се, че звезди като Фьодор Шаляпин (известен певец) и Сергей Рахманинов (един от най-големите руски композитори) имат романтични връзки с нея. Въпреки това тя се омъжва за друг - Сергей Коненков, талантлив скулптор, наричан "руския Роден".
"Тя беше толкова красива, че ми приличаше на творение на някой велик художник", спомня си по-късно Коненков.
През 1923 г. двойката се мести в САЩ. Маргарита става истинска звезда сред руските имигранти, посещава многобройни балове и социални събития, а пък Коненков продължава да създава изкуство. През 1935 г. Принстънският университет се обръща към Коненков с молба да извая малка статуя на Айнщайн и именно тогава съпругата му се запознава с учения.
Влюбеният Айнщайн
AP
"Айнщайн беше изненадващо скромен човек и се шегуваше, че е известен само с "богатата" си коса", пише Коненкова в спомените си и споменава, че физикът обича да обсъжда своята теория за относителността. Въпреки че Маргарита не успява да разбере идеята на теорията на относителността, със сигурност разбира нейния автор.
Когато втората съпруга на Айнщайн Елза умира през 1936 г., отношенията му с Коненкова стават повече от приятелски. През 1939 г. той моли лекар да я посъветва да прекарва времето си "в здравословния климат на Саранак Лейк, Ню Йорк" (където живее Айнщайн).
Всяка година тя прекарва няколко месеца с Айнщайн, близо до Саранак, докато съпругът ѝ Сергей работи в Чикаго. Творецът дори измисля име на любимата двойка: "Алмар" (Алберт-Маргарита). Както се подчертава в писмата на Айнщайн, той лелее за моментите, прекарвани с Маргарита, и е готов да направи всичко за нея.
Агент Маргарита
AP
Олег Одноколенко, журналист от "Независимая газета", който разследва историята на Айнщайн и Коненкова, заявява в интервю, че е трудно да се определи дали тя има истински чувства към учения или това е само мисия, то е ясно, че "светската лъвица" работи за разузнаването.
Според Павел Судоплатов, генерал от разузнаването по времето на Йосиф Сталин, Коненкова е незаменима, когато става дума за шпионирането на американската ядрена програма, "Проекта Манхатън". "В Принстън тя се сближи с влиятелните физици Айнщайн и [Робърт] Опенхаймер . . . тя каза на Опенхаймер да наеме хора, известни с левите си възгледи. Нашите агенти бяха готови да работят с тях ", пише Судопланов в книгата си "Специални задачи".
За разлика от Опенхаймър Айнщайн не е пряко свързан с "Проекта Манхатън", но изследователи предполагат, че един авторитетен учен би могъл да научи много за американската ядрена програма чрез бившите студенти и колеги, работещи по нея. Разбира се СССР иска тази информация.
Въпроси без отговор
Getty Images
Цялата история все още е пълна със сиви петна, твърди Олег Одноколенко. Няколко неща обаче са известни със сигурност: веднага след края на Втората световна война, докато Студената война набира скорост, Коненкова и съпругът ѝ Сергей са принудени да напуснат САЩ и да се завърнат в СССР.
В същото време Коненкова прави няколко тънки хода, за да накара Айнщайн да се срещне с консула на СССР Павел Михайлов, който работи за ГРУ (армейското разузнаване на Съветския съюз). Както подчертава Одноколенко, Айнщайн прави това заради Маргарита със съзнанието, че бъдещето ѝ в СССР зависи от тази среща - и той се срещна с Михайлов повече от веднъж.
Макар да остава неясно какво са обсъждали те и дали ученият е дал важна информация, Айнщайн пише на свой руски приятел, че е направил всичко възможно. След като семейство Коненкови се завръщат в Москва през 1946 г., за тях се грижи правителството, затова може би Сталин е бил на мнение, че работата на Маргарита е успешна.
Все пак и руското, и американското разузнаване запазват архивите си по този случай, така че за момента е невъзможно да се разбере какво точно се е случило между Айнщайн и съветските агенти преди повече от 70 години. Ясно е, че най-големите умове на човечеството не са имунизирани срещу слабостите на сърцето