5 мистериозни истории, свързани с руските царски бижута

Мономаховата шапка на изложбата "Борис Годунов".

Мономаховата шапка на изложбата "Борис Годунов".

Григорий Сисоев/Sputnik
От Екатерина Велика до Елизабет II: властта, страстта, любовта и кръвта зад историческите бижута.

Руският царски двор е бил един от най-богатите в Европа. Блясъкът на диаманти, рубини и сапфири бил ослепителен и създавал аура на превъзходство, нещо, за което европейските посланици и монарси пишели в своите мемоари, след като посетели руските царе. Russia Beyond си спомня пет от най-тайнствените истории, свързани с предмети от царската хазна.

Мономаховата шапка

Това е най-старият обект от всички запазени царски регалии. Златните плочки на короната са украсени с повече от 40 камъка – смарагди, сапфири, рубини и перли – а ръбът е облечен с кожа от самур. Царете подкрепят легендата, че шапката е била подарък от византийския император Константин на внука му княза на Киев Владимир Мономах, който управлявал през XII век. Първоначално е дошла от Вавилон, където е намерена сред съкровищата на Навуходоносор. Киевските князе я предали на княз Владимир, които на свой ред я дава на московските князе, които обединяват княжествата в една нация. По този начин концепцията за това, че Москва е третият Рим бива оправдана и се потвърждава приемствеността и последователността на властта на московските първенци.

Мономаховата шапка, първата половина на XIV век.

По-реалистичната версия разказва, че шапката, която с формата си копира украшенията от Централна Азия, е направена в началото на XIV в. от азиатски майстори и е подарена на московския княз Иван Калита за лоялността му от хан Узбек на Златната орда. Оттогава насам "златната шапка" винаги се е завещавала от баща на най-стария син. Руските царе я слагат само веднъж в живота си: когато ги коронясват. Последният път, когато е била носена, е през 1682 г. при коронацията на Иван V.

Диамантът "Орлов"

През по-голямата част от XVIII в. Русия е била управлявана от жени и в този период руският царски двор буквално е блестял. Екатерина Велики е известна със своята специална любов към бижутата. Не е чудно, че по време на управлението ѝ руският двор се е сдобил с един от най-известните камъни в света, диамантът "Орлов", който през 1774 г. става част от царския скиптър.

Екатерина II

Според легендата камъкът, който бил 189,62 карата, ѝ е подарен от нейния любовник Григорий Орлов. Друга версия твърди, че императрицата сама е купила камъка с пари от царската хазна и се е преструвала, че Орлов ѝ го е подарил, за да скрие разноските.

Имперския скиптър с диамантът

Диамантът е бил открит в мините на Голконда, Индия през XVII в. и първоначално е бил собственост на Великите моголи. В средата на XVIII в. персийският владетел Надир Шах пленил Делхи и взел камъка заедно с други съкровища. След това камъкът е бил закрепен в окото на статуята на божеството на богатството Ранганатха в хиндуистко светилище, но е бил откраднат от френски войник. Той приел хиндуизма, за да направи обира и служил в храма, докато спечели доверието на брамините. Благодарение на французина диамантът се появява в Лондон, където сменя няколко собственици и накрая се озовава в колекцията на бижутера на Екатерина Велика Иван Лазарев, който продава камъка на императрицата.

Диамантът "Шах"

Друг уникален диамант се появява в Русия, но при по-трагични и кървави обстоятелства. През 1829 г. персийски принц го донася на цар Николай I като компенсация за унищожаването на руското посолство в Техеран и убийството на Александър Грибоедов, дипломат и автор на "От ума си тегли".

Александър Грибоедов

Големият, прозрачен, необикновено удължен, 88,7-каратов диамант не е шлифован, просто е полиран, а дупка в тясната част подсказва, че е бил носен като талисман.

Диамантът

Историята започва в една мина в Индия в средата на XV век. Имената на владетелите, които го притежавали в различни периоди, са издълбани на три от страните му: Низам Шах, който го нарича "пръстът на Аллах"; владетелят на Великите моголи Джахан Шах и персиецът Фат Али Шах. Странно, всеки път, когато на него се издълбава име, следват войни и размирици и диамантът сменя собственика си. Последното име е било издълбано през 1824 г., след което армията на шаха била заличена в руско-персийската война. В съответствие с мирния договор, територията на Източна Армения е била дадена на Русия, а шахът е трябвало да плати на руския император 20 млн. рубли в сребро. И въпреки че диамантът е известен като компенсация за кръвта на руски емисар в Техеран, историците смятат, че императорът го е получил като обезщетение.

Тиарата на Владимир

Историята на диамантената тиара с капковидните перли, която често се носи от кралицата на Великобритания Елизабет II, започва в руската империя през XIX век. През 1874 г. великият княз Владимир Александрович, по-малкият брат на император Александър III, я подарява на своята булка княгиня Мария от Мекленбург-Шверин за сватбата им. Подаръкът е изработен от бижутера на царския двор Карл Едуард Болин и става известен като Владимировата тиара, кръстена на клиента.

Мария Павловна с тиарата на Владимир.

След революцията княгинята се укрива в Кисловодск и по чудо, благодарение на помощта на английския дипломат и антиквар Алберт Стопфорд, успяла да вземе парите и бижутата от скривалището в Санкт Петербург и през 1920 г. да ги изведе от Русия. След смъртта на княгинята дъщеря ѝ продава бижутата на английската кралица Мери Тек, съпруга на крал Джордж V. Така за Елизабет II тиарата е наследство от баба ѝ, а не спомен за величието и рухването на Руската империя.

Кралицата на Великобритания Елизабет II с тиарата на Владимир.

Бижутата на последната императрица

Съпругата на император Николай II Александра Фьодоровна притежава великолепна колекция от бижута. В нея има уникални предмети, като например брошка на Фаберже под формата на чаена роза с цветни диаманти и двуметрово копие, изработено от идеални перли с размер на грозде. Когато през 1917 г. болшевиките преместват кралското семейство в Сибир, императрицата и нейните дъщери вземат част от бижутата с тях, те скриват огърлиците под дрехите си, заменят копчетата си с диаманти и пришиват всичко останало в подгъвите на шапките, кадифените колани и бельото си. След като семейството е застреляно, всички бижута остават при болшевиките.

Александра Фьодоровна

През 1925-26 г. е публикуван илюстриран каталог на диамантената хазна. В него са включени кралските бижута и регалиите. Четиритомната публикация е преведена на основните европейски езици и е раздадена сред потенциалните купувачи. През октомври 1926 г. представител на англо-американски синдикат Норман Вайс купува почти 10 килограма от кралските бижута, като плаща само 50 хил. паунда. Той продава някои от тях на "Кристи", но основните шедьоври продава на търг на руските държавни бижута в Лондон през март 1927 година. Сред 124-те предмета има имперска сватбена корона, диадема и букет от рубини на Екатерина Велика.

Царските бижута

От 773 предмета, които съставляват диамантената съкровищница след революцията, болшевиките продават 569 през 1920-30-те, често за жълти стотинки. Коронационната регалия и няколко камъни, включително диамантите "Орлов" и "Шах", са останали недокоснати.

Тук може да прочетете още една интересна история за сагата "Фаберже": падението на две империи.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: