Женени за Москва: Комунистически партии в капиталистическия Запад

САЩ

Когато СССР се срива през 1991 г., лидерите на Комунистическата партия на САЩ (КП на САЩ) са съкрушени и шокирани - целият им свят се преобръща с главата надолу. "Преди СССР да се разпадне, КП на САЩ никога не е отправяла и една критика срещу нещо, направено или казано от съветските лидери", пише левият публицист Пийт Браун. И с право.

Гюс Хол, американски комунист, оглавявал КП на САЩ дълго време – от 1959 до 2000 г.

Getty Images

Колкото и парадоксално да изглежда, една от най-твърдолинейните марксистки партии (в устава си от 2014 г. КП на САЩ продължава да е ангажирана с вярност към Маркс, Енгелс и Ленин) се ражда в главната крепост на капитализма. Американските комунисти придобиват популярност по време на Голямата депресия, когато неравенството нараства драстично, а КП на САЩ подкрепя профсъюзите и борбата за правата на работниците.

При все това пролетарската революция така и не достига американските брегове. Джонатан Лийтъм пише в романа си "Дисидентски градини" ("Dissident Gardens"), че след като съветският лидер Никита Хрушчов публикува своята "тайна реч" през 1956 г., осъждайки кървавите чистки на Йосиф Сталин, "американските комунисти се превърнаха в живите мъртви". След тези откровения репутацията на просталинската КП на САЩ е компрометирана в очите на повечето американци.

Прибавете към това антикомунистическа истерия в Америка в началото на Студената война плюс постоянните шпионски скандали, свързани с комунистите, и ще разберете, че ходът на събитията през 1950-те години подкопава комунистическата кауза в САЩ. И все пак американските комунисти продължават борбата си, като се присъединяват към протестите срещу войната и в защита на граждански права през 1960-те и 1980-те години. Руснаците продължават да подкрепят КП на САЩ - има поне един документ, доказващ, че Гюс Хол, генерален секретар на КП на САЩ от 1959 до2000 г., е получил значителни суми от Москва.

Франция

Светът днес едва ли си спомня Йеньо Фриед (с бойно име "Климент") и Михел Файнтух ("Жан Жером"). Тези двама комунисти от Източна Европа са агентите на Коминтерна (Комунистическия интернационал, управляван от Москва) и са дърпали конците на Френската комунистическа партия (ФКП) и на дългогодишния ѝ лидер Морис Торез.

Морис Торез, лидер на ФКП, снимка от 1930 година.

Getty Images

"Неговата задача беше да гарантира, че заповедите от Москва се изпълняват напълно", казва френската писателка Ан Клинг, описвайки Фриед като "мъжа в сянка" на ФКП. Той успява: публичната позиция на Морис Торез следи предано всеки завой на Сталин.

През 1939 г., въпреки критиката си към нацизма, Торез се противопоставя на войната срещу Хитлер, когато СССР и Германия подписват Пакта за ненападение. Когато обаче Хитлер напада СССР, ФКП обявява война на нацистите и се присъединява към съпротивата (и изиграва славна роля в нея). Торез обаче е в Москва през цялата война.

След войната ФКП запазва сталинската си линия, оглавявана от Торез. Френските комунисти остават верни на Москва, а Михел Файнтух (Фриед е убит от нацистите) действа тайно като посредник между СССР и ФКП до 70-те години на миналия век. Едва през 1990-те години, след като СССР се разпада, френските комунисти се насочват към по-малко доктринния еврокомунизъм.

Италия

Дългогодишният съветски лидер Леонид Брежнев и неговото правителство изпадат в силен шок през 1976 г., когато Енрико Берлингуер, ръководител на Италианската комунистическа партия (ИКП), произнася реч в Москва, в която заявява, че партията му ще тръгне по собствен път без оглед на съветското мнение. "Това очевидно е неудобно развитие за съветските комунисти", пише The New York Times.

Секретарят на италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер, който става причина партията му да обърне гръб на СССР, говори на среща през 1980-те.

Getty Images

"Разводът" с италианците е особено тежък за Брежнев, тъй като до 1976 г. ИКП е най-популярната комунистическа партия на Запад и печели 34,4% от гласовете на парламентарните избори. ИКП, с историческата си битка срещу режима на Мусолини и огромната си популярност, дотогава е дългогодишен и важен съюзник на Москва.

Палмиро Толиати, предшественикът на Берлингуер, дори дава името на руски град, където FIAT построява автомобилен завод, кръстен в негова чест. СССР не пести изобщо средства за италианските си другари и както казва историкът Ричард Дрейк: "Никоя комунистическа партия извън съветския блок не зависеше толкова от съветското финансиране през годините, колкото ИКП".

Берлингуер обаче прекратява партньорството, като предлага пътя на еврокомунизма (по който в крайна сметка поемат повечето западни комунистически) като плуралистична и демократична система, освободена от дневния ред на Москва. През 1979 г., след като руснаците влизат в Афганистан, ИКП напълно се разделя със СССР.

Ако искате да научите повече за събитията от съветските времена, прочетете нашата статия за това как привържениците на Сталин се бият за трона му след неговата смърт.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.