Чудото на река Нева
"Бях на балкона и видях хора да тичат към Нева. Беше ясно: нещо се е случило. Бях толкова изненадан да видя плаващ "Туполев" Ту-124 и пътниците му, които напускаха самолета през едно от крилата му". Така ленинградският жител Юрий Туйск си спомня събитията от 21 август 1963 година.
Това, което води до необичайното кацане на самолета, както в случая с инцидента в Хъдсън, е че и двата му двигателя отказват по време на полет. Въпреки че всичко започва по по-различен начин. След излитането от летището в Талин, екипажът на Ту-124 с 45 пасажери на борда открива, че колесникът не се прибира и първоначално отправеният към Москва самолет се налага да бъде отклонен за Ленинград (днешен Санкт Петербург).
След като стига до Ленинград, самолетът започва да обикаля града, опитвайки се да изчерпи горивото, което би направило аварийното кацане по-безопасно. Междувременно екипажът се опитва да разблокира колесника с метален стълб. В този момент левият двигател отказва поради намалялото гориво и капитанът решава веднага да приземи самолета на летище Пулково, минавайки през центъра на Ленинград.
По пътя към Пулково обаче отказва и вторият двигател. Самолетът няма достатъчно височина, за да излезе от територията на града. При тези обстоятелства 27-годишният капитан Виктор Мостовой взема решението да приземи машината на река Нева, въпреки множеството мостове. Самолетът преминава няколко моста, а последният, който тогава е в строеж, остава само на няколко метра под машината. Докато каца, самолетът почти докосва един влекач с дясното си крило. Приземяването обаче се получава доста добре – нито един член на екипажа или пътник не е ранен.
Опитният пилот Юрий Сютник твърди, че успешното кацане на вода е много трудно и рядко. "Това се прави само на симулатор, тъй като в реалния живот от 10 самолета едва 2 оцеляват след кацането. ... Изглежда сякаш водата е мека. Но тя е по-твърда от земята и разкъсва самолета на малки парченца. Почти е невъзможно да оцелееш", подчертава пилотът, изтъквайки уменията на екипажа.
Чудото в Ижма
Този път под въпрос са животите на 81 души на борда на един Ту-154 насред тайгата, който няма възможност да продължи напред. Инцидентът се случва на 7 септември 2010 година. Самолетът "Алроса" претърпява пълен крах в електричеството след 3,5-часов полет от Москва до сибирските гори. Липсата на електричество означава липса на навигация, неработещи горивни помни: двигателите остават с гориво за 30 минутен полет. Така че екипажът разполага едва с половин час, за да намери подходящо място за кацане сред сибирските дървета.
За щастие намират изход - едно изоставено летище в село Ижма, което последните 12 години е ползвано само от хеликоптери. От близо 7 години то дори не е маркирано върху картите. Изненадващо се оказва, че то има готовност да приеме самолета – мъжът, който отговаря за хеликоптерните площадки през всички тези години решава да приеме авариралия самолет по собствена инициатива. По-късно пред журналисти Сергей Сотников казва, че пилотът на Ту-154 не е могъл да повярва на очите си, когато видял, че той дори е нарисувал нужната маркировка на летището.
Михаил Мелничук / Sputnik
Пистата обаче е твърде къса: едва 1300 метра, докато самолетът се нуждае поне от 2км за безпроблемно кацане. Ситуацията се усложнява от факта, че поради прекъсването на електричеството закрилките на самолета не работят и е много трудно да се намали скоростта. Въпреки това екипажът няма избор, така че започва спускане. Два опита са прекратени и едва на третия самолетът се приземява - със скорост на кацане от 420 км/ч, вместо нормалните 250. "Движението беше толкова бързо, че колесникът се запали! Самолетът излезе на 160 метра от летището", казва Сотников. Но никой не е ранен.
"Бих искал да благодаря на екипажа. ... Нямахме много време, за да се изплашим. Страхът дойде, когато излязохме от самолета и го видяхме. Гората беше "орязана", казва един от пътниците след пристигането си в Москва. Двамата пилоти получават награди"Герой на Русия", а Сергей Сотников е награден с медал.
Експлозия над Карибите
Най-пресният инцидент е отпреди две години в Доминиканската република – на 10 февруари 2016 година. Този път не с руски "Туполев", а с Jumbo Jet Boeing 777 на Orenair с почти 400 души на борда.
Самолетът потегля за Москва, когато един от двигателите му се възпламенява и скоро избухва. "Бяхме в предната част на самолета, взривът беше отляво. ... Капитанът каза, че ще има аварийно кацане и ще се върнем в Пунта Кана. Той обикаля около 40 минути. Кацането беше класическо, капитанът беше просто велик", казва пред RT Александър Колотилин, един от пасажерите.
Мария Лисцева / TASS
Сериозно предизвикателство е да се кацне с гигантски самолет с много гориво (тъй като в случая е междуконтинентален полет) само с един двигател. "Действията на екипажа бяха много професионални. Теглото на самолета беше голямо. Не можеш да използваш всички средства за забавяне, когато работи само единият двигател", споделя руският тестов пилот Виктор Заболотски, хвалейки уменията на летците.
По време на кацането шасито на самолета също се взривява. Пътниците са принудени да се евакуират с надуваемата аварийна пързалка. За щастие, както и в другите два случая, никой не е ранен. Капитанът получава президентския "Орден за кураж".