Четирима гении, които Русия губи преди век

Десетки талантливи мъже и жени са сред избягалите от Русия през 1917-1923 г. (годините на кървавата Гражданска война), които, макар и да напускат страната си и остро да критикуват съветите, продължават да прославят Русия в чужбина – чрез упорита работа и зашеметяващи постижения. Ето малки портрети на четирима такива хора.

Иван Бунин (1870-1953)

Георги Трунов / Уикипедия

Бунин, руски писател аристократ, който обожава старата Русия с нейните чифлици и дворянски имения, не може да понесе революцията през октомври. Той я възприема, както отбелязва литературният критик Игор Шукшин, като "какофония на бунтовете" и мрази болшевиките.

През 1920 г. той напуска Одеса (сега в Украйна) със съпругата си и се отправя към Истанбул, а после към Париж. "Изведнъж си дадох сметка: аз съм в Черно море, на някакъв чуждестранен кораб... Русия вече я няма, както и досегашния ми живот," пише Бунин в мемоарите си.

Бунини се заселват във Франция, писателят продължава да пише и остава главната звезда на емигрантската литература (поне преди Владимир Набоков да стане популярен), но семейството му едва свързва двата края. През 1933 г. Бунин спечелва Нобелова награда за литература и когато питат за гражданството му, той отговаря: "руснак в изгнание". Умира в Париж през 1953 година.

Сергей Рахманинов (1873-1943)

Global Look Press

Към 1917 г. Рахманинов вече е световноизвестен композитор и пианист. Скептично настроен към комунистическите идеи, той използва първата възможност (през 1918 г.) да избяга в Европа през Швеция и Дания. Там той често изнася концерти и за една година успява да спечели достатъчно пари, за да се премести в САЩ.

В Америка Рахманинов прави турнета като пианист и бързо става звезда. Изнася 92 концерта в прочутата зала "Карнеги" в Ню Йорк между 1918 и 1943 година. В същото време написва само шест музикални произведения през този период – трудно е да бъдеш композитор далече от дома, според думите му. "Когато загубих родината си, загубих и себе си. Нямам желание да творя без традициите и руската земя под краката си," обича да казва той.

По време на Втората световна война той много страда за Русия и дори праща пари, които е спечелил от няколко концерта, във фонд на Червената армия. За съжаление той не живее достатъчно дълго, за да види победата на Русия – умира през 1943 г. в Бевърли Хилс.

Николай Бердяев (1874-1948)

Sputnik

Философ, който създава концепцията за "руския религиозен екзистенциализъм" и пропагандира идеите за свобода в творбите си, Бердяев не иска да напусне СССР. При все това, критиките му към болшевиките, които смята за твърде рационалистични и непреклонни, не му оставят избор. След арестуването му през 1922 г. "властите ми казаха, че ме пращат да си вървя и ще ме застрелят, ако се опитам да се върна", спомня си той в своите мемоари.

Заедно с други противници на болшевизма Бердяев е принуден да напусне Русия на т. нар. философски кораб. Той живее в Германия и Франция, никога не спира да пише и става известен на Запад, особено с книгата си "Новото Средновековие". Самият той обаче остава мрачен и страда по родината си. "Аз съм много добре познат в Европа и Америка, моите творби са преведени на много езици. Единствената страна, която почти нищо не знае за мен, е моята Русия", пише той с тъга.

Игор Сикорски (1889-1972)

Карл Була / Уикипедия

Преди революцията позицията на Сикорски в Русия е повече от просто висока: той буквално е над облаците. Надарен самолетен конструктор, той създава първия в света тежък самолет с четири двигателя и получава няколко поръчки от самия цар. Като началник на собствената си компания, Сикорски произвежда самолети за руската армия по време на Първата световна война, но губи всичко през 1917 година.

Лоялен към Николай II, той бяга от Русия през северната граница, премества се във Франция, а после в САЩ, където започва всичко отново. Неговата компания Sikorsky Aircraft Corporation е изключително успешна през 1940-те и 1950-те години на миналия век най-вече заради високотехнологичните си хеликоптери. През 2015 г. Sikorsky Aircraft е придобита от американската компания за космически апарати Lockheed Martin.

Самият Сикорски е ревностен последовател на православната църква и руски патриот през целия си живот, независимо от успеха, постигнат в Америка. "Ние трябва да работим и да научим всички неща, които ще ни помогнат да възстановим родината си, когато тя поиска това от нас", често казва той.

Тук може да прочетете за 7 души, които са достойни да бъдат наричани герои на Русия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.