Как съветски офроуд машини покоряват Южния полюс

През 1950-те години Съветският съюз заедно с други нации започва активни научни изследвания на Антарктида. СССР поема контрола над източната част на континента, а през 1956 г. е основана първата съветска крепост – станция "Мирни". Само за две години Съветският съюз разполага пет операционни станции в Източна Антарктика.

Съветските специалисти са изправени пред сериозен проблем с транспортните средства, тъй като обикновените трактори и камиони в онези години не са в състояние да работят правилно в суровите условия на Антарктика. Те се нуждаят от нова офроуд машина, която да може да достигне Южния полюс – това не е лесна задача, тъй като разстоянието между него и "Мирни" е 2700 километра.

Съветските инженери трябва да създадат офроуд превозно средство, което да може да работи на минус 70 градуса по Целзий, да покрива дълги разстояния по снега и леда и да може да служи като временно жилище за учените. Така се ражда съветската офроуд машина "Харковчанка" (жена от град Харков).

"Харковчанката" е съветският отговор на американския Antarctic Snow Cruiser, проектиран в края на 1930-те години. Това огромно превозно средство е истинска къща на колела. Плановете са Cruiser да прекоси Антарктика няколко пъти, но успява да издържи само 148 км, преди да бъде изоставен от екипажа и изгубен завинаги.

Новата съветска офроуд машина е базирана на тежкия артилерийски трактор ATT, който на свой ред се основава на шасито и задвижващата система на танка T-54. Тя може да тегли товар от 70 тона. Автомобилът има внушителни размери: дължина 8,5 м, широчина 3,5 м и височина 4 метра. Обичайната му скорост е 5-11 км/ч.

По отношение на площта превозното средство може да бъде сравнено с модерен студио апартамент – 28 квадратни метра. Вътре може да се намери всичко необходимо за дългото пътуване: контролна секция за шофьора и навигатора, работилница, малка кухня, спалня за шестима души, тоалетна, столова и вестибюл.

В края на 1958 г. са построени и доставени в Антарктика 5 такива превозни средства. На следващата година съветските полярни изследователи тръгват на първото си пътуване до Южния полюс. На 27 септември всичките пет напълно оборудвани автомобила "Харковчанка" с ремаркета напускат станцията "Мирни" и тръгват на запад. По пътя конвоят се спира на съветските станции "Комсомолская" и "Восток" – последните обитавани от хора места преди финалната дестинация.

Пътуването от 2700 км, особено последните 1253 км от станция "Восток" до Южния полюс, е трудно: огромни снежни бури, неизвестна територия и опасни скрити дупки, които биха могли да са фатални за превозните средства. Участниците в експедицията Николай Грушински и Александър Дралкин си спомнят в мемоарите си за Антарктика: "Безграничен снежен океан пред нас, а зад нас - две дълбоки бразди, оставени от нашите офроуд машини. Те са направени там, където никой човек не е достигнал. Мислехме, че ни свързват с нашите приятели в станция "Мирни". Придвижвайки се до полюса, не се чувствахме сами. Бяхме в постоянна радиовръзка със станциите "Мирни" и "Восток" и винаги знаехме какво се случва на континента".

На 26 декември съветската експедиция стига до Южния полюс, където е посрещната от екип американци, чиято станция Amundsen-Scott е разположена наблизо. Цялото пътуване отнема 89 дни, а след три дни в американската база съветските учени се връщат обратно.

В продължение на почти 20 години "Харковчанките" служат като основен транспорт в Антарктида за съветските власти и свързват шестте станции на континента. През 1975 г. са разработени по-напредналите "Харковчанки-2" и те се присъединяват към антарктическите учени. Това са основните офроуд машини, използвани от руските полярни експедиции и днес. Плановете за "Харковчанка-3" се появяват през 1980-те години на миналия век, но така и не са осъществени поради разпадането на Съветския съюз.

Тук може да прочетете как безстрашните руски изследователи побеждават британците при откриването на Антарктида.