Когато Владимир Путин подписва законопроекта за създаване на нов руски национален химн през 2000 г., не всички руснаци са доволни от това решение. Известният руски виолончелист Мстислав Ростропович, например, казва, че той "никога няма да уважи този химн, ставайки на крака при изпълнението му". Причината за това е проста: този нов химн не е съвсем нов.
Химнът, избран през 2000 г., има същата музика, на композитора Александър Александров, като стария съветски химн, който е одобрен от Йосиф Сталин и е в сила от 1944 до 1991 година. Освен това, въпреки че текстовете са нови, те са на същия автор на химна от 1944 г. – поета Сергей Михалков. Заради това целият химн напомня за съветския период. Защо става така?
Във възхвала на императора
Националният химн на Русия винаги е бил отражение на обществото и политиката на страната. Първият официален химн, озаглавен "Молитвата на руснаците", е избран през 1816 г. от император Александър. Той слави царя и е по мелодията на британския химн "Боже, краля ни пази".
Твърди се, че Николай I, който сменя на трона Александър и се е славил с руския си патриотизъм и суров темперамент, е казал следното: "Британската музика, която слушаме от толкова дълго време, ме отегчава". И през 1833 г. незабавно е написан нов химн. Той се нарича "Боже, царя ни пази!" и включва фрази като "силен, суверен, царуване за слава, за нашата слава!"
Революционният период
През 1917 г. пада монархията и новите лидери на Русия искат нови песни за хората. Тези песни са тясно свързани с революционния символизъм. Руската версия на "Марсилезата", например, е химн на страната от 1917 до 1922 година. В текста му царят, бившият "силен, суверенен" вече е "вампир", враг, срещу когото народът трябва да се надигне.
Със създаването си през 1922 г. СССР приема "Интернационала" като своя национална песен. Макар и да не е официално химн, тази символична песен на международното работническо движение се изпълнява на всички официални събития и тържества. Песента призовава "всички парии презрени, и роби на труда!" да се вдигнат на крак, за да съборят капитализма.
Промяната при Сталин
Йосиф Сталин променя основната песен на Съветския съюз през 1944 г. в нещо съвсем ново. Сергей Михалков и Габриел Ел-Регистан написват текста, а музиката е на Александър Александров. Мотивите на Сталин за промяната са политически.
По време на Втората световна война Сталин иска да изпрати сигнал до западните съюзници, че Съветският съюз повече няма да сваля техни правителства и е готов да сътрудничи. Смяната на стария с нов химн и отдръпването от "Интернационала" е важна символична част от това послание.
Ел-Регистан, един от авторите на текста, пише в мемоарите си: "Сталин ни каза да добавим още един стих, който да е войнствен и да е за Червената армия, за това как ние побеждаваме фашистите и ще продължим да правим това". Заръката е изпълнена и това е отразено в текста. "Увеличихме армията си в битки, ще изметем мерзките нашественици от пътя!" Въпреки това, през 1977 г. химнът е "коригиран" от властите, за да звучи по-миролюбиво и да се махне името на Сталин.
Химн без думи
Съветският химн се запазва докато самата държава не престава да съществува през 1991 година. За пореден път Русия се нуждае от нова песен. От 1991 до 2000 г. неофициалният химн на Русия е "Патриотичната песен", малко известна композиция без текст, чийто автор е Михаил Глинка (1804 -1857), един от най-известните композитори в руската история.
Още с появата си този химн си навлича проблеми. Комунистическата партия блокира одобрението си за него като официален национален химн и иска Съветският съюз да бъде възстановен. В същото време много хора са на мнение, че това е странен избор, тъй като няма думи, които да се пеят заедно. Правителството дори организира конкурс за най-добър текст, но не успява да открои или одобри победител.
Скоро след като Владимир Путин е избран за първия си президентски мандат през 2000 г., той предлага компромис: да се върне старият химн, но да се промени текстът, така че той да възхвалява Русия, а не Съветския съюз и комунизма. Както бе споменато по-горе, някои хора категорично се противопоставят на тази идея, но мнозинството в парламента одобрява законопроекта и от 2000 г. досега известната мелодия на Александров се изпълнява на всички официални събития.
В отговор на критиките за връщането на съветския символизъм Путин казва още през 2000 г. следното: "Ако приемем, че не бива да използваме символите от съветската епоха, трябва да се съгласим, че цяло поколение нашите граждани, нашите майки и бащи (които са живели в СССР), са изживели живота си безсмислено. Не мога да се съглася с това".