"Преди 140 години на днешния ден бе подписан Санстефанският мирен договор. Той сбъдна мечтата на нашите възрожденци всички българи да живеят в една свободна държава. Този блян живя само няколко месеца. Погреба го Берлинският конгрес. В цяла Европа романтичните устреми на XIX век загинаха под откоса на драматичния XX век", така Румен Радев започна речта си и добави, че споменът за пролетта на 1878 г. ще остане "непреходното българско вдъхновение".
"Това е споменът за дързостта на младите хъшове, селяни, даскали, които след многогодишни борби, през април 1876, с цената на живота си върнаха Българския въпрос в дневния ред на Европа", продължава президентът. "Това е споменът за братския порив на руското общество, който доказа, че православните българи не са сами. Него ние няма да забравим. Не ще забравим и словата в манифеста на император Александър II, който обявява война на Османската империя, защото "това налага чувството за справедливост и собственото наше достойнство". "Народът сам се вдигна на война, воглаве с Царя", пише в дневника си Достоевски, "а хората четяха манифеста и се кръстеха". Тези сцени, тези чувства са дълбоки и неподвластни на користни политически интерпретации", допълва Радев.
По негови думи на бойното поле на Руско-турската освободителна война са загинали воини от много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. "За всички тях България е последен дом, тях ние почитаме като свои герои".
"Нашата, българска историческа енергия не е в носталгията по отминало величие, а в осъзнатата стойност на свободата, в отговорността пред мъчениците, които платиха цената ѝ, в светлия идеал за "чистата и свята република", допълва Румен Радев.