Тайните споразумения със СССР: Защо вицепрезидентът на Рузвелт посети ГУЛАГ и го похвали?

"Сибир означаваше за американците... вериги и изселници. Всичко беше променено, сякаш на магия", обявява вицепрезидентът на САЩ Хенри Уолъс пред публика от затворници от ГУЛАГ през 1944 година. Как се стига дотам?

Е, отношенията между САЩ и Съветския съюз обикновено се запомнят заради тяхната лекота, но не винаги е било така. До 1944 г. отношенията стават толкова удобни, че нищо неподозиращият Уолъс бил поканен в Колима да провери лично най-големия и най-смъртоносния трудов лагер на СССР.

На Уолъс е представена една временно спретната комуна, пълна с добре нахранени и щастливи граждани, повечето от които били изпратени там за случая. Вярвайки във всичко, което му се казва, несъзнаващият американец по невнимание допуска колосални нарушения на правата на човека да се изплъзнат под носа му и дори нарича ГУЛАГ "ясното доказателство за най-изключителното и талантливо политическо ръководство". Как Уолъс е заблуден толкова лесно?

Човекът, който имал доверие в съветите

Америка била различно място преди Джоузеф Маккарти. В същата държава, където политици само за няколко години ще бъдат обвинени публично в "комунистически шпиони", левите демократи в епохата на Рузвелт често хвалили Сталин и Съветския съюз. Уолъс бил най-вокалният от тях, веднъж разказвал на тълпата в Madison Square Garden, че "както американската, така и руската революция са били част от марша на свободата на последните 150 години".

Когато САЩ и СССР стават съюзници през 1941 г., никой не бил по-щастлив от Уолъс. През Втората световна война той хвалел Петгодишните планове на Сталин и развитието на Сибир, като казвал на пресата, че съветските граждани просто "се опитват да постигнат по-пълен и дълбок живот, използвайки природата". През 1942 г. Уолъс разказва и на изумения съветски външен министър Вячеслав Молотов за мечтата си да построи магистрала Москва-Чикаго през Сибир.

В резултат на интереса си към Далечния изток Уолъс е избран от Рузвелт за проверка на материалите по програмата за наем-заем (индустриално оборудване, предоставено на СССР по време на Втората световна война), работещи в съветските трудови лагери. Уолъс бил толкова въодушевен, че започва да учи руски за посещението, което се състояло на 20 май 1944 година.

Разкошна постановка

Неизвестно за Уолъс, пътуването му до Магадан се координира изцяло от НКВД (тайната полиция на Сталин). По време на 25-дневната обиколка вицепрезидентът проверява главно лагери в мрежата "Далстрой" – уникално предприятие на НКВД, населявано от жертви на чистката. Все пак това щеше да бъде цяла новина за Уолъс, който записал в дневника си относно пазачите "странните сини върхове на шапките им", без да знае, че това е стандартната униформа на служителите на НКВД, а не на дипломатите. Уолъс бил в пълно неведение относно статута на своя гид Сергей Гоглидзе, който бил един от главните екзекутори на ГУЛАГ, като го наричал "много нежен и разбран с хората".

Под командата на НКВД Магадан, който бил показан на Уолъс, бил временно трансформиран. Както Тим Цулиадис пише в своята книга "Изоставените", "това, което бе представено пред него, беше картина на работещи пионери, а не реалността – мрежа от смъртоносни лагери".

Например златната мина "Коляма", където 16 276 души са загинали само през 1942 г., внезапно става функционална. За да запазят приличен външен вид, стълбовете за наблюдение и бодливата тел са временно разглобени и най-слабо изглеждащите затворници са изпратени в друга мина. Добре облечените офицери от НКВД, които се представят за работници, заемат мястото им, и Уолъс ги нарича "големи, мачовци", които според него "са дошли в Далечния изток от европейска Русия".

Може би най-голямата постановка от всички била заредените магазини в един град, където жителите едва оцелявали на хляб. Както едно момче от Магадан разказва: "Вълнението в града бе невероятно! Най-необичайното нещо беше, че внезапно витрините на магазините се напълниха със съветски храни. Бог знае откъде са дошли тези неща".

Уолъс бил много впечатлен и също така се казва, че е посетил "луксозния отдел" на един магазин (който преди това не е съществувал), откъдето купил скъпа бутилка парфюм. При посещение на краставична ферма, произвеждаща храна само за елита на НКВД, той дори твърдял, че "не може да не се зачуди колко по-добре са тези хора, отколкото под царска власт".

Един запален клиент

Без да обръща внимание на факта, че е в ГУЛАГ, мисията на Уолъс да говори с всички в Магадан прави посещението му кошмар за властите. Той дори не подозира, че онези, които говорят с него, са под клетва да действат като "лоялни съветски патриоти", защото казвайки нещо погрешното може да доведе до тежки последици.

Когато разговарял с момичета в свинеферма например, той предизвикал паника, задавайки подробни въпроси за прасетата. Момичетата, които по-късно се оказали добре изглеждащи бюрократи, не знаели абсолютно нищо за свинете и трябвало да бъдат спасени от унижение (и вероятно по-лошо) от фалшивите отговори на преводача.

Вицепрезидентът също така насилвал късмета си, питайки "гидовете" си за броя на хората, които "работят за "Далстрой". За един офицер на НКВД да разкрие най-тайната информация за населението на ГУЛАГ би било равностойно на самоубийство.

Най-зрелищно от всичко е било изказаната от Уолъс реч на средно ниво руски език, в която той казал на тълпа от нервни, стегнати затворници, че Сибир вече не означава "затворнически вериги и изгнаници".

Пешката на Сталин

Според Уолъс, пътуването му до Колима било голям успех и неговата привързаност към това, което видял, била дълбока и истинска. Хвалейки системата на трудовите лагери (която той казал, че му напомня за Нова Англия), той изразил надежда, че "Далстрой" ще се развива още повече". Пътуването дори оформило бъдещите му външнополитически амбиции, в които се стреми да направи съюза по време на война между САЩ и Съветския съюз в съюз в мирно време, с "нашите две големи нации, работещи в тясна хармония".

Уолъс е отстранен от поста на вицепрезидент на Рузвелт през 1944 г., защото бил прекалено ляв и ексцентричен. Това обаче не спира Сталин да го подготвя за просъветски кандидат за президент. През 1948 г. неговата лява Прогресивна партия отхвърля позицията на Труман "да се изправим срещу Русия".

Благодарение на опита си в Магадан от първа ръка, Уолъс води анти-план "Маршал" платформа, обозначавайки схемата като "западен военен блок, насочен срещу Русия". Сталин отговаря, наричайки политиките на Уолъс "плодотворна основа... за развитието на международното сътрудничество". Накрая партията на Уолъс спечелила само 2,37% от гласовете на народа, а по-късно става ясно, че Хари Декстър Уайт, предложеният за вицепрезидент на Уолъс, е съветски шпионин.

Когато оцелялата от ГУЛАГ швейцарка Елинор Липър публикува изпепеляващите си мемоари за лагерите през 1951 г., заключенията на Уолъс за Колима се връщат, за да го преследват. "Като гости ни беше показана само едната страна на монетата", той скромно казва в публично писмо: "Къде сбърках".

Пируващ в Магадан, Уолъс бил заблуден и несъзнателно се предал на съветската кауза. Може би най-голямата му вина е била, че е бил добронамерен и миролюбив по време на бурни времена, наситени с атомни бомби и трудови лагери. Въпреки това екстремната наивност на Хенри Уолъс го превръща в жертва на историята.

Соловки в Instagram: смесица от духовност и мрачното минало на ГУЛАГ