Страх и ужас в моретата: пирати в служба на руските императори

Датски терор в Балтийско море

Руският флот в Балтийско море се формира в началото на XVIII век от царя-реформатор Петър Велики. Въпреки това в историята има още един опит да се създаде флот повече от 100 години по-рано при управлението на Иван IV, известен като Иван Грозни.

Иван IV е сложна личност: едновременно брутален владетел и мечтател, който разбира нуждата Русия да има пристанища на Балтийско море. За да го постигне, той започва война в региона, която продължава повече от две десетилетия. Първоначално всичко потръгва изключително добре за царя, който спечелва няколко територии, но после осъзнава, че за да успее да наложи изцяло контрола си на бреговата линия, се нуждае от флот. Проблемът е, че в средата на XVI век Русия няма нито кораби, нито екипаж. Затова Иван IV търси чужда помощ, обръщайки се към Датския крал Фредерик II, който подкрепя войната на Иван Грозни срещу двама от историческите врагове на Русия: Полско-литовската държава и Швеция.

Кралят се свързва с Карстен Роде – датски капер. "Така, през лятото на 1570 в тези води неизвестен флот, оглавяван от Роде, се появява и бързо се превръща в "Терорът на Балтийско море", пише историкът Валерий Ярхо.

Роде получава разрешително от Иван IV, в което му е наредено следното: "Роде и неговите другари трябва да разбият с огън и меч, по суша и по вода, не само поляците и литовците, но също така всеки, който ги снабдява с провизии, и да вземат всичко от тях." По този начин заповедта на руския цар гласи, че Роде може да атакува всеки, който е свързан с неговите врагове. Роде се справя отлично с тази задача.

Отначало той разполага само с един малък кораб, но много скоро се сдобива с три, а после с шест, които застават под негово командване. Първоначално атакува търговски кораби, пристигащи от полското пристанище Гданск. През юли същата година, той залавя 17 такива кораба наведнъж. Балтийските търговци започват да се притесняват и изпращат военна експедиция по следите на капера. Мисията се проваля. Шведите също са разочаровани от Роде и опитват да го разгромят, но и те не успяват.

Краят на успешните завоевания на Роде настъпва неочаквано. Иван IV губи войната и, когато присъствието на Роде се превръща в проблем за датския крал, каперът е арестуван. Това се случва въпреки факта, че Роде продава какво ли не на датчаните, а не на руските търговци, както се е очаквало да прави. Според Ярхо, "тъй като Роде не побърза да изпълни условията на договора с руския цар, затова последният не се постара да го освободи от датския затвор." Иван изпраща писмо до Фредерик, молейки го да екстрадира Роде в Москва, но датският крал отказва. Не е известно какво се е случило с Роде в крайна сметка.

Американският контраадмирал, който се сражава с турците

Джон Пол Джоунс, друг капер, който работи за Русия, е добре известен с това, че помага за основаването на американския флот по време на Американската война за независимост.

През 1788 г. е назначен от руската императрица Екатерина II. По това време Русия е във война с Турция на Черно море, но се нуждае от силен флот и опитни офицери. Джоунс е повишен в длъжност контраадмирал и назначен да ръководи над 14 руски кораба. През лятото същата година, "американецът играе ключова роля в успешната битка край Очаков (турска крепост). Корабите от неговия флот участват в изненадващата атака на турската флотилия и натоварват кораб с 64 оръдия на борда, за да изостане от останалите. По-късно, докато си разменят писма с княз Потьомкин (фаворитът на Екатерина, който отговаря за руските нападения на юг), той настоява, че идеята да скрие тайна артилерийска батарея е негова... това най-много обижда турците", пише историкът Игор Иваненко.

През есента, заради различни скандали, той трябва да замине за Санкт Петербург, но въпреки това флотът му успява да разруши група турски кораби. Малко по-късно, в резултат на няколко успешни и стратегически важни военноморски нападения, руските сили завладяват Очаков. Междувременно Джоунс заминава за Париж в платен двугодишен отпуск, където внезапно умира.

Гръцки герой

Ламброс Кацонис, както Джон Джоунс, е революционен герой, само че от гръцката национална борба срещу турците. За кратко време и частично под командването на Джоунс, Кацонис е участник в руските редици и участва в руско-турските войни.

През 1788 г. Кацонис е изпратен в Триест, по това време австрийско пристанище в Средиземно море. В Триест той купува кораб и го именува "Богиня на Севера" в чест на Екатерина II. След множество успешни завоевания скоро той разширява флота си до десет кораба, преследвани от турците. В неговите ръце корабите представляват реална заплаха за Османската империя в Средиземно море. По това време Русия е неспособна да изпрати нито един от своите собствени кораби, защото едновременно с това е въвлечена в друга война, този път с Швеция. В резултат на това флотилията на Кацонис е единственото руско военноморско присъствие в региона.

"Известно е в цяла Турция, че архипелагът е пълен с руски кораби, но всъщност няма никакви корсари в архипелага, освен мен и десет от моите кораби", пише Кацонис в отчета си до княз Потьомкин, който е цитиран от историка Александър Широкорад в неговата книга "Руски пирати". Неговият флот е толкова силен, че каперите дори успяват да завладеят турска крепост на един от островите.

През 1790 г. обединеният турско-алжирски флот внезапно побеждава Кацонис, но въпреки това той продължава да воюва. Когато две години по-късно Русия подписва мирен договор с турците, Кацонис е разярен, че Гърция не е спомената в документа. Той води самостоятелно битката за известно време, но после се връща в Русия.

Изгубени в морето: разказваме ви 3 страховити истории за руски призрачни кораби!