Невероятната история на Нова Москва, провалилата се руска колония в Африка

По време на Берлинската конференция (1884-85) Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Испания и Португалия си поделят африканския континент, отхвърляйки компанията на страни като Австро-Унгария, Швеция, Дания, Италия, Турция и руската империя. Най-младата държава Италия протестира и получава някои територии. САЩ са поканени, но те се интересуват само от Либерия, проект от 1822 г., предвиждащ африканските роби да бъдат върнати по родните им места.
Русия обаче не получава никаква територия на огромния континент. "Русия вече и без това е достатъчно голяма", вероятно са си помислили европейските сили, които не са имали доверие в руския гигант, когото са разгромили по време на Кримската война (1853-1854). Въпреки всичко се намира един човек, който не се примирява с това, че Русия няма територии в Африка.

Руснаците вземат инициативата в свои ръце

Годината е 1888-а, когато руският имперски министър Константин Победоносцев решава да изпрати специална мисия до бреговете на Червено море с идеята да се създаде заселническа база. Той е информиран, че официалната религия в Абисинската империя е източното християнство и вероятно това го е накарало да си мисли, че местните ще приемат с отворени обятия група руски православни колонизатори.

За изпълнение на задачата е необходим човек, който да е с достатъчно богат опит, за да се нагърби с мисията да основе руска имперска колония на черния континент. След кратко търсене изборът се спира на любителя на приключенията Николай Ашинов, казак от Терек. Той потегля от пристанището в Одеса на кораба "Корнилов" със 165 заселници на борда - мъже, жени и деца. От тях 30 също са казаци, 12 са черкези, а останалите са авантюристи, събрани в околностите на пристанищния град. С кораба пътуват освен това четирима монаси, а един от тях се казва Паисий. Именно той е назначен за архимандрит.

Ашинов убеждава пътешествениците, че султанът на Таджура, Мохамед Лоитах, му е предоставил земи в района, към които те са потеглили.

Африка, нова руска колония

Хората, предопределени да разширят руската империя, която по онова време се простира от Полша до Аляска, и с територии в Африка, пристигат в египетското пристанище Александрия. От там се качват на руския кораб "Лазарев", който ги отвежда до египетския град Порт Саид. От там пък пътуват с търговския австрийски кораб "Анфитрите", който казакът Ашинов е наел, за да продължи пътуването си до обетованата земя.

След като слизат на един плаж, руснаците отслужват първата литургия. Още през първите дни на африканска територия възниква и първият конфликт с местното население. Някои казаци открадват добитък от съседното племе данакил, което враждува с французите. Освен това, когато местните се опитват да си върнат животните, казаците откриват огън срещу тях. След оплакване пред султана на Таджура за случилото се Ашинов е принуден да даде на племето данакил 60 сребърни франка компенсация, а освен това на 20 януари информира Мохамед Лоитах, че руският цар му предлага защитата си. Тези новини стигат до французите, които се вдигат на крак по тревога.
Руснаците решават да сменят мястото на колонията и на 28 януари 1889 г. стигат до една стара изоставена египетска крепост в Сагало, близо до Аденския залив, в сегашната територия на Джибути. Те влизат в контакт с абисинците, които ги посрещат сърдечно. Разбират се да изпратят писмо от руската колония до абисинската столица. Император Йоан IV със задоволство научава новината за пристигането на руснаците и ги моли да изградят военна база, защото се надява да му помогнат във войната срещу италианците.

Проблеми с французите

Руската колония e съвсем обикновена, монасите и казашките семейства живеят в голяма дървена укрепена къща, а останалите са си опънали полеви палатки. В една от тях се извършват религиозни служби и тя е наречена църквата "Свети Николай". Ашинов и неговият народ не са образовани, но те кръщават селището Нова Москва, изразявайки своя оптимизъм, и създават флаг за новата територия. Той съчетава руското знаме с жълтия кръст на свети Андрей. Неспокойните казаци настояват пред Ашинов да нападат караваните, които се движат из района. Той обаче започва да им дава златни и сребърни монети, за да потисне войнските им инстинкти и да избегне по-големи злини.

Французите, които от дълго време са в Обок (сега в Джибути) и през 1883 г. са установили протекторат, включващ зоната, в която са се настанили руснаците, бързо обявяват, че са против съществуването на Нова Москва.

Ашинов се опитва да успокои французите и предлага в Нова Москва наред с нейното знаме да се издигне и френският флаг. Само че, когато новината за руското присъствие в зоната стига до Париж, френското правителство издава заповед руските заселници да бъде обезоръжени и преместени. В същото време френската столица установя контакт властите в руската империя. Париж настоява за обяснения за присъствието на онези казаци на територия, която е под френски контрол.

Руският посланик в Париж обяснява, че Ашинов не е "официален пратеник на Русия", така че той и неговите заселници остават на милостта на Франция.

Нападение срещу Нова Москва

На 16 февруари две френски канонерки "Сеанеле" и "Примоге", плюс "Метеор" и "Пингуен", под командването на Жан Батист Орли се появяват срещу Сагало. Корабите превозват френски войски. Командирите им настояват Ашинов и групата му да оставят всичките си оръжия на плажовете и незабавно да се качат на корабите, за да бъдат транспортирани от Обок, откъдето да потеглят по обратния път към Русия.

Ашинов отказва да се подчини на заповедта (или не я разбира, според някои) и френските кораби стрелят 16 пъти срещу анклава. Загиват осем казаци, а 22 са ранени. Ашинов само може да капитулира, издигайки бяла ризавместо знаме. Френските части веднага слизат на брега. Вечерта на същия ден оцелелите руснаци са качени на кораб. На плажа остават 50 пушки и няколко картечници, които не успяват да спасят Нова Москва.

Завръщане в родната Русия

Руснаците са отведени до Обок, за да бъдат депортирани дни след това до Одеса на борда на кораба "Забикайя" .

След като разбира какво се е случило в Сагало, руското правителство отрича да има каквото и да било общо с Ашинов и неговите хора. Цар Александър III не иска да си създава проблеми с Франция, която по онова време е на път да отпусне чрез свои банки голям заем на руското правителство. Царят забранява на официалните медии в страната да се занимават със "случая Сагало" или да интервюират някого от репатрираните. Ашинов е обвинен в пиратство и неподчинение на церя. Няколко месеца, до октомври 1899 г., той е интерниран от руското правителство. През 1891 г. се завръща в Абисиния.

Момент, ами ако . . .?

Нека да си представим, че Нова Москва е успяла да завладее крайбрежието на Джибути въпреки французите, че не е получила независимост по силата на Брест-литовския договор, поради което руската империя губи територии като Финландия и прибалтийските републики, или че съветските части, които са се позиционирали там, са отблъсквали италианците на Мусолини по време на Великата отечествена война.

Как щеше да изглежда днес Сагало? Със сигурност щеше да бъде нещо като руски Гибралтар, едно от най-важните пристанища за руския флот, който би се борил активно от там срещу пиратството в Индийския океан. В същото време щеше да бъде важен туристически център, където руснаците щяха да гмуркат, за да се насладят на коралите и да плуват редом до екзотичните дюгони. Освен това тукашните перли щяха да се ценят много от новите руски богаташи. На централния площад в града, местни жители и военни, както и руски туристи щяха да си правят селфита до статуята на Ашинов, онзи казак, когото наричаха луд и който завладя за Русия парченце от Африка.