Каква роля играят СССР и Русия в корейската криза?

История
ОЛЕГ ЕГОРОВ
Съветите подкрепят Севера с оръжие и пари – но съвременна Русия използва по-неутрален и умерен подход, призоваващ за мир и преговори.

На 27 април 2018 г. цял свят гледаше окуражаващите снимки на Ким Чен Ун и Мун Дже-Ин (лидерът на КНДР и президента на Южна Корея). Двамата политици се здрависаха за първи път от десетилетия и договориха мир между разделените Северна и Южна Корея.

Технически те все още са в конфликт. След Корейската война от 1850-53 г. не е подписвано мирно споразумение. И СССР, както и САЩ, имат много общо с военния конфликт и разделянето на Корея.

Американците очертават линията

През август 1945 г. Япония капитулира, с което завършва и Втората световна война. Съюзниците обаче са изправени пред друг проблем – какво да правят с Корея, окупирана от японците от 1910 г. насам?

Вашингтон решава да раздели Корея наполовина. "Предложено е много американско решение: Корея трябва да бъде разделена наполовина, на 38-я географски паралел, приблизително поравно", споделя руският кореист Константин Асмолов пред Lenta.ru. Москва приема този план – но хората в Северна (просъветска) и Южна (проамериканска) Корея вярват, че ще могат да обединят страната под свое ръководство.

Ким Ир Сен, съветски офицер

СССР има свой човек в Пхенян – Ким Ир Сен, офицер, който преди това е ръководил партиен отряд в северната част на Корея. През 1940 г. той прекосява съветската граница и се присъединява към Червената армия, като официално става съветски капитан. Синът му, бъдещият лидер на Северна Корея – Ким Чен Ир, е роден в Русия и има руско име – Юрий Ким (но само докато той и баща му не се връщат у дома).

Когато се избира кой трябва да управлява Корейската народнодемократична република (КНДР), Йосиф Сталин се нуждае от някой напълно лоялен човек – и Ким отговаря на изискването. "До смъртта на Сталин всички решения в политиката на КНДР и всички назначения се правят от Съветската армия и Москва. Понякога дори речите на Ким се пращат от Москва", пише в статия за Life историкът Евгений Антонюк.

Хайде на война

До 1950 г. става ясно, че КНДР и Република Корея не могат да обединят държавата. Тогава севернокорейците уговарят Сталин за начало на война, твърди Константин Асмолов. "Те уверяват, че на юг има 200 хил. комунисти, които са готови да подкрепят офанзивата им. Сталин обаче не се съгласява". И съветите, и корейците се надяват, че САЩ няма да се намесят – но не точно това се случва.

300 до 400 хиляди американци (официално военни на ООН) се бият за Юга, а Китай (друг съюзник на КНДР) изпраща над милион "доброволци" да се бият за Севера. Що се отнася до СССР, както обяснява Асмолов, той "неофициално подкрепя армията на КНДР с авиационен корпус и специалисти във въздушната отбрана". Всичко това води до 3-годишна война и над 4 млн. жертви, като границата си остава същата – на 38-я паралел.

Ерата на Студената война

СССР няма никакви връзки с Южна Корея, като дори до 1990 г. не признава Сеул. Същевременно Москва остава сред най-големите приятели на Пхенян, наред с Пекин.

"До началото на 1990-те години СССР продължава да помага на Северна Корея икономически. Съветите виждат Северна Корея като стратегически щит срещу САЩ (в региона). В същото време СССР правят всичко възможно, за да предотвратят навлизането на КНДР в "кръга" на Китай", отбелязва в своя лекция професор Андрей Ланков, директор на Корейската рискова група.

Балансирайки между Москва и Пхенян (чиито отношения се влошават рязко през 1960-те години), Северна Корея "живее" сравнително успешно, зависейки от чуждестранната помощ. До началото на 1990-те години Пхенян усвоява около $2 млрд. от социалистическите държави, предимно от СССР. След разпада на Съветския съюз обаче всичко се срива за Ким и страната, която той управлява.

Нова ера – нов подход

В началото на 1990-те години се установяват дипломатически връзки с Юга. Оттогава икономическите връзки между Москва и Сеул са по-силни, отколкото тези с нестабилния Пхенян: например през първите 9 месеца на 2017 г. товарооборотът между Русия и Република Корея възлиза на $15 млрд., в сравнение със $74 с КНДР.

Що се отнася до политиката, през XXI век Русия, заедно с останалата част от света, не полага усилия да намали нивото на напрежението и да предотврати ескалацията на конфликта. Същевременно Москва подкрепя санкционния режим, наложен на Северна Корея поради несъгласието им за прекратяване на ядрената програма.

"Ние сме готови да улесним установяването на практическо сътрудничество между КНДР и Република Корея", заяви руското външно министерство по повод срещата между Ким Чен Ун и Мун Дже-Ин, като традиционно подчерта неутралната си позиция.

В същото време руски експерти се съмняват дали срещата, макар и покрита в пъстри багри в пресата ще доведе до истински напредък. Както твърди Константин Асмолов, "Малко съм разочарован от реалните резултати от срещата. Декларацията, подписана от двамата лидери, не е нищо повече от фантастичен пакет от обещания". Корейската криза продължава – но Русия сега е по-скоро неутрален зрител, търсещ мир, отколкото партизански поддръжник на Пхенян. А това е истински напредък.

Желязната лейди: знаете ли историята за това как първият комунист на Корея е убит в Русия?