Черен между червени: защо афроамериканец живее в СССР и как се изправя срещу сталинизма?

Инженерът Робърт Робинсън от първия държавен завод

Инженерът Робърт Робинсън от първия държавен завод

Лев Носов/Sputnik
Робърт Робинсън (1907 - 1994 г.) прекарва 44 години в Съветския съюз, като помага страната да се модернизира. Той не е бил комунист, но напуска САЩ, за да избяга от расизма и да печели добри пари. След като вече е далече от Ку-клукс-клан и не е застрашен от тази нелегална расистка организация, той трябва да преживее и сталинизма.

"Черна маймуно, трябваше да си тук преди половин час. Не можеш ли да си довлечеш физиономията по-бързо тук?"
Това са първите думи, които 23-годишният афроамериканец инженер Робърт Робинсън чува от шефа си в "Форд мотър" (Ford Motor) в Детройт един ден през 1930 година. Той вика Робинсън в своя офис, за да обсъдят важен въпрос.

Системен расизъм

Първата група американски и канадски работници, пристигнали в СССР. В началото на 1930-те в страната е представена програма за финансиране на Карелия. Има необходимост от квалифицирана работна ръка за процеса на индустриализация на икономиката на СССР; Автономна Карелска ССР

В САЩ времената са трудни за чернокожите. Освен икономическите трудности от Голямата депресията се шири расизъм и той е част от държавна политика. Робинсън е единственият чернокож служител на фабриката на "Форд", чийто персонал наброява 700 души, и всеки ден той трябва да търпи обиди и презрение.

Тогава съветите му правят много добра оферта: месечна заплата от $250 (за разлика от $140 във "Форд"), плюс настаняване и разходи за пътуване. Съветите, изпитващи изключително голяма необходимост от квалифицирани специалисти, които да помогнат за индустриализирането на страната и изграждането на комунистическото общество, наемат чужденци.

"С тази [заплата] бих могъл да заведа майка си в Ню Йорк (…), тъй като тя беше в Куба, без никакви роднини", спомня си  Робинсън в мемоарите си "Черно на червено": Моите 44 години в Съветския съюз".
Решението му да замине за СССР е допълнително мотивирано от линчуването на братовчед на негов приятел няколко месеца преди това. Робинсън разбра, че СССР на Сталин не може да бъде по-лош от Америка, затова подписва едногодишен договор.

Сталинград зове

"В продължение на столетия Ню Йорк приветства имигрантите, идващи в САЩ. През 1930-1931 г. обаче хиляди американци напускат Ню Йорк и заминават за СССР, бягайки от безработицата", казва в ефира на радио "Свобода" Тим Цулиадис, автор на книга за американците в СССР. Те са търсени, защото руснаците по онова време превръщат преобладаващо селската държава в индустриална суперсила.

Чернокожият Робинсън е два пъти по-привлекателен за Съветите, защото може да се използва и за пропаганда. Барбара Кийс, историк в университета в Мелбърн, пише за случая на Робинсън: "Комунистическата партия на Съветския съюз прегръща каузата на расовия егалитаризъм, включително социалното и политическото равенство за чернокожите, като част от усилията си да получи международна подкрепа."

Афроамериканците са добре използвани в СССР през 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Те помагат да се покаже расизмът в Америка, а също са въвлечени в хваленето  на очевидната толерантност на съветския народ. Проблемът с Робинсън, който отива да работи в завода в Сталинград (сега Волгоград, на 969 км южно от Москва), е, че той не е готов да пропагандира комунизма.

Нежелана слава

"Моите най-фундаментални вярвания са в пълна противоположност на партията и на съветския режим. Аз не съм атеист. Аз вярвам в бог", пише Робинсън. В същото време нещата вървят добре във фабриката в Сталинград: "Всичко вървеше доста гладко, за разлика от периода на дресировка във "Форд"."

Неговите съветски колеги никога не споменават неговия произход или цвета на кожата му, а когато Робинсън за пръв път се сблъска с расизма, причината са двама бели американци, които го нападнат, когато той се разхожда по бреговете на Волга. Той успява да се пребори с тях и няколко дни съветската преса насочва вниманието към случая. Злосторниците са депортирани в САЩ, а Робинсън става известен. С неохота.

"Мнозина гледаха на мен като на герой, нещо, което наистина не можах да разбера", оплаква се той. Робинсън просто иска да спечели достатъчно пари, за да се върне вкъщи, без никаква реклама.

Другарят Робинсън и чистките

Сръчен инженер, Робинсън удължава договора си и през 1932 г. се премества в Москва. Там започва работа в завод за лагери и помага за изграждането на полезно оборудване за индустрията. Дори когато посещава дома си в САЩ през 1933 г., той се чувства разочарован. - "[Животът в САЩ по време на Голямата депресия] толкова противоречеше на живия дъх, проявен от руските работници".
Затова решава да остане в Москва малко по-дълго. През 1934 г., въпреки че Робинсън не е член на комунистическата партия, работниците гласуват за него като кандидат за Московския съвет (градския съвет). Макар да е смаян и разтревожен, той заема поста.
А причини да се безпокои има: през 30-те години на миналия век безмилостните чистки на Сталин набират сила. Робинсън познава много хора, които изчезват, биват арестувани или разстреляни.

Инженерът Робърт Робинсън от първия държавен лагерен завод инструктира работниците

"Американският ми паспорт най-вероятно е спасил живота ми в това време, когато хиляди невинни хора изчезваха всеки ден в одобрения от държавата лов на вещици", пише той с тъга. Много от неговите руски приятели, обикновени работници, стават жертви на чистките.

Дългият път към дома

Макар че Робинсън се страхува от Сталин, той установява, че в САЩ положението е много по-лошо. Така че остава, живеейки внимателно. "Научих за византийските методи на съветската система и се дисциплинирах да не се подхлъзвам", спомня си Робинсън. Той преживява Втората световна война, когато е евакуиран от Москва, но по време на Студената война се е опитва да се върне в САЩ.

Това не става лесно и до 1976 г. неговата годишна молба за изходна виза е отхвърляна. През същата година обаче успява да замине за Уганда и да намери убежище там. След това се премества в САЩ. В края на краищата той е американец, и както отбелязва през 1993 г. "боршът беше добър, но пържените картофи, сладкишите и пикантните пилета бяха по-добри".

А знаете ли историята на американското семейство, което шпионира за СССР и умира за комунизма?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: