Военна кухня: с какво се храни съветската армия по време на Втората световна война?

Сергей Баранов/Sputnik
Готвачите по време на война правят чудеса от храброст, за да нахранят войниците по калоричен, но и разнообразен начин. Разказваме ви до какви хитрости прибягват те.

Храната за войниците по време на войната се приготвя в така наречените полеви кухни, които, подобно на полевите пекарни, се появяват още в края на XIX век. Полевата кухня изглежда като ремарке на подвижно шаси или на платформа на товарен автомобил. Тя се състои от няколко котела (между 1 и 4), отделение за съхраняване на продуктите и кухненските прибори.

Полевата кухня се грее на дърва и, за да не вижда противникът дима от комините, обикновено се използва в ранното утро преди изгрев или вечер, когато вече е тъмно. Водата в котлите кипва за 40 минути, а обяд от две блюда се готви за 3 часа, вечерята за час и половина. Нощем в кухнята тече тежка работа: правят се заготовки на продуктите - като чистене на картофи, и се мият котлите. В началото на войната болшинството от готвачите в полевите кухни са жени.

Доставката на храна също не е сред леките задачи. Войниците мъкнат тежките котли с храна от полевата кухня до другите войници през окопите и са изложени на сериозна опасност.

Основното ястие във военната кухня е кулеш, т.е. супа от просо, в която могат да се добавят и други съставки – като сланина или зеленчуци например. Също в полевата кухня се готвят и любимите руски супи – борш и щи, задушени картофи, варена елда или задушено говеждо.

Дневна дажба

При нормата за ежедневното хранене на войника, приета на 12 септември 1941 г., на червеноармееца и ръководството на бойните части на действащата армия се полага определен списък от продукти. Сред тях са хляб (800-900 гр), пшенично брашно втори сорт (20 гр), ечемик (140 гр), макарони (30гр), месо (150 гр), риба (100 гр), сланина и мас (30 гр), растително масло, захар, чай, сол, зеленчуци (картофи, зеле, моркови, цвекло, лук, зелени салати). Любопитно е, че има и дневна норма за тютюн – 20 грама, и кибрити – 3 кутии месечно. За жените непушачи се полагат допълнително масло, бисквити и шоколад.

Пилотите се хранят по-разнообразно и калорично. На тях, между другото, им се полагат прясно или кондензирано мляко, извара, заквасена сметана, яйца, масло и сирене, плодови екстракти и сушени плодове.

Диетата на водолазите също е различна: дават им се червено вино и кисело зеле, кисели краставички и суров лук. Тези продукти предотвратяват скорбута и компенсират липсата на кислород. На моряците се полагат и сухари. Тези на малките кораби могат да си пекат хляб на сушата, а на големите кораби има специални пещи.

До края на войната хранителната ситуация се влошава, така че тези норми се съкращават.

Морковен чай и царевичен хляб

Готвачите, доколкото е възможно, се стараят да разнообразяват храната на войниците, която до края на войната става доста оскъдна. Например те приготвят чай от моркови. За него са необходими настъргани на ренде моркови, които се запържват на огнище с чага, след което се кипват във вряща вода. Оказва се, че чаят от моркови е сладък, а чагата му придава тъмен цвят.

Запазена е и рецепта за хляб "Ржевский". За него са необходими варени картофи, които се мелят с месомелачка. Получената маса се поставя на дъска, поръсва се с овесени трици и се охлажда. Добавят се трици, сол и бързо се замесва тесто, а получената смес се поставя в намазнен съд и се пече във фурна.

Към края на войната – през пролетта на 1944 г., съветската армия получава от съюзниците си царевично брашно. Някои готвачи не знаят какво да правят с него, добавят го в хляба, което обаче го прави ронлив и бързо се разваля – войниците се ядосват и яростно ругаят готвачите. Но има и съобразителни, които правят тънки питки. Един от ветераните във войната си спомня как готвачът ги е пращал да събират трева в полето (киселец, люцерна, див чесън и др.), а след това от нея и царевичното брашно правели пирожки. После готвели мамалига (национално ястие в Молдова) – твърдо сварена каша от царевично брашно. Тя е толкова гъста, че се реже с нож на парчета.

Известно е, че преломен момент във войната е Сталинградската битка. Но как Червената армия побеждава в нея? Събрахме трите основни фактора.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: