Как Червената армия побеждава в Сталинградската битка: трите основни фактора

Георгий Зелма/ТАСС
На 2 февруари преди 75 години приключва най-кървавата битка в историята на човечеството. Тя променя хода на Втората световна война и погребва шансовете за победа на Германия. Как може това да се случи на армията, смятана за непобедима – и за една от най-добрите военни организации, които някога са съществували? Ето три фактора, които допринасят за триумфа на Червената армия над нацистките войски в Сталинград.

1. Стабилната съпротива на съветите

Германската атака на Сталинград през лятото на 1942 г. е почти невъзможна за отблъскване. Берлин се стреми да вземе града на всяка цена, а с него да спре доставките през р. Волга и да лиши Москва от кавказкия петрол. За да се противопоставят на германската офанзива през лятото, съветите разчитат на всичките си ресурси. В опитите си да стимулира и дисциплинира войските съветският лидер Йосиф Сталин издава прословутия Указ 227, известен още като Заповед "Нито крачка назад!".

И през август отстъплението от Сталинград спира. Друг лозунг от това време е "Няма място за нас отвъд река Волга". Градските власти призовават жителите да превърнат "всеки жилищен блок, всеки квартал, всяка улица в непокорима крепост". Нещо такова и се случва: съпротивата, която оказват жителите на града, е забележителна.

Един германски офицер си спомня как изглежда битката при Сталинград: "Врагът държи някои части от територията на завода "Червения Октомври". Основното гнездо на съпротива е Мартенският цех. Превземането на това съоръжение би означавало и падане на Сталинград. То беше бомбардирано от нашите самолети със седмици… Не остана недокоснато място тук… За три часа успяхме да се придвижим едва със 70 метра напред! Точно в този момент над цеха се появява червена ракета, а после и зелена. Това значи, че руснаците започват контраатака. … Не разбирам откъде руснаците черпят такава енергия. Това е първият път в тази война, когато се изправям пред задача, която не мога да изпълня. … Сега цехът е изцяло под контрола на руснаците…"

2. Масовият героизъм

Стабилната съветска съпротива не би била възможна без масовия героизъм на защитниците на Сталинград. Медал "За защитата на Сталинград" получават 760 000 съветски войници. 120 са отличени с най-високата награда – Герой на Съветския съюз, която отбелязва проявите на изключителна храброст и саможертвеност.

Къщата на Павлов – обикновена четириетажна жилищна сграда, се превръща в символ на твърдата съпротива на войниците от Червената армия в Сталинград. Тя е защитавана едва от 24 души, но германците така и не успяват да я превземат в рамките на тримесечното нападение над града. Един от командващите генерали на съветските войски в Сталинград – Василий Чуйков, твърди, че Германия е загубила повече мъже в опитите си да превземе къщата на Павлов, отколкото в превземането на Париж.

Мамаев Курган е хълм с изглед към града и друг символ на героичната съпротива, отново особено ожесточена. Контролът над хълма означава и контрол над града. Съветските войници защитават позициите си по склоновете по време на цялата Сталинградска битка. Десетки хиляди от тях загиват за опазването им. След битката откриват между 500 и 1250 метални отломки на квадратен метър в почвата на хълма.

3. Грешките на германците

Успехът на съветската контраофанзива започва в средата на ноември и до голяма степен е подпомогнат от грешките на германските командири. На първо място с факта, че Вермахтът надценява потенциала си и се захваща с две атаки наведнъж: една в Кавказ за завземане на азербайджанския петрол, а втората – в Сталинград. Германците разпръскват силите си. Генерал-майор Ханс Доер по-късно пише: "Сталинград трябва да влезе в историята като най-голямата грешка, правена някога от военни командири, като най-голямо пренебрежение към живия организъм на армията, демонстрирано някога от ръководството на страната".

До ноември факт става още една грешка. Опитвайки се да превземе Сталинград, германската армия разпростира фланговете си на стотици километри, сигурна, че след немската атака Червената армия няма да има ресурсите да атакува обратно. А най-лошото за Берлин е, че разтегнатите флангове се състоят от съюзнически войски – италианци, унгарци и румънци, чиито бойни умения са далеч по-назад спрямо тези на Вермахта. Началникът на Генералния щаб на Вермахта Курт Зейцлер по-късно си спомня, че е предупредил Хитлер с думите, че около Сталинград "има голяма опасност, която трябва да бъде ликвидирана". В отговор Хитлер го нарекъл "отчаян песимист".

Зейцлер също така отбелязва, че до есента на 1942 г. бойната ефективност на съветските войски се е увеличила, както и нивото на техните командири. Така че, когато руснаците натрупват нужните сили, Червената армия се нуждае едва от 4 дни, за да разбие редиците на Оста и да обкръжи около 300 000 германски войници.

Има редица филми – както руски, така и западни, които опитват да пресъздадат кървавата битка. Събрахме най-добрите сред тях!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: