Западна намеса: как преди 100 години чуждестранни войски "нахлуват" в Русия

Болшевиките вземат властта през октомври 1917 г., докато Русия е във война с Германия. Владимир Ленин обещава да сложи край на войната и едно от първите неща, които прави, е да подпише Декрет за мира, като предлага "незабавен мир без анексии и без обезщетения".

Това е като гръм от ясно небе и неприятна изненада за Германия, но голям шок и за съюзниците на Русия: Великобритания, Франция, САЩ и Япония. Разтревожени от хаоса в страната, тези държави пращат военни части да окупират части от Русия.

8-месечна победа за германците

Тъй като болшевиките призовават за прекратяване на войната, ситуацията се влошава за руската армия, която все още е на бойното поле. Германия продължава офанзивата си, а Лев Троцки, дясната ръка на Ленин и ръководител на Червената армия, не успява да договори мир при благоприятни условия. В спомените си Троцки описва преговорите така: "[Германският] генерал [Макс] Хофман, уморен от юридически дебати, имаше навика да си слага бойния ботуш на масата. Много добре разбирахме, че този ботуш беше единственият реален аргумент по време на разговорите."

Преговорите за Брест-Литовския договор, 1918 г. Германците са отдясно, руснаците (болшевиките) отляво

Global Look Press

И наистина бойните ботуши си свършват работата и на 3 март 1918 г. Троцки е принуден да подпише много неблагоприятния Брест-Литовски договор, според който бившата Руска империя официално отстъпва Украйна, Финландия, Балтийския регион и Полша, губейки 34% от нейното население и 54% от промишлените предприятия.

Германия се радва на победа, но само до ноември 1918 г., когато тя капитулира пред западните сили, известни като Антантата.

Съюзниците се намесват

След Брест-Литовския договор политиците от Антантата са  възмутени и поемат нещата в свои ръце. "Ленин и Троцки са подписали срамен мир ..., с който са освободили над 1 000 000 германци, за да дойдат и да атакуват народа ни на Запад ... съюзниците през (август) 1918 ... решиха да окупират Архангелск и Мурманск и да разположат междусъюзнически сили там на брега", пише Уинстън Чърчил, тогава британски министър на боеприпасите.

Английски войски в Архангелск, 1918 г.

Sputnik

През март 1918 г. британски, френски и американски войници пристигат в Архангелск, стратегическо пристанище на Бяло море. През август те окупират Мурманск, друго северно пристанище на Русия. Антиболшевишкото бяло движение подкрепя интервенцията, чиято официална цел е да не се позволи западни пратки на боеприпаси да попадат в ръцете на германците.

От Украйна до Владивосток

Северна Русия не е единственото място, където се появяват западните войски. Те нахлуват и в района на Кавказ, Централна Азия и Крим, където колониални френски полкове остават няколко месеца. Александър Вертински, руски певец, припомня: "Екзотични африкански войници се разхождаха по улиците на града - африканци, мароканци, алжирци ... безгрижни, без изобщо да знаят какво правят тук".

Япония изпраща над 70 000 войници в руския Далечен изток, като поема контрол над Владивосток и цялото тихоокеанско крайбрежие. Японците превъзхождат всички останали нашественици по броя на войските: Великобритания заедно с колониите праща около 30 000, а САЩ - около 15 000 души. Франция, изтощена от военни загуби, успява да се включи в инвазията само с няколко хиляди войници.

Владивосток, войници и моряци от много армии пред сграда на Съюзниците

NARA

В същото време в само сърцето на Русия 40 000 чехословашки войници се движат на изток към Сибир, опитвайки се да излязат от страната. В Русия те са сформирали чехословашки легион, за да се борят срещу бившите си господари, но войната е приключила и руското правителство, за което те са работили, вече не съществува. Чехите не искат да помагат на болшевиките и подкрепят на Бялото движение в усилията си да напуснат Русия.

Безполезни войни

При все това, до голяма степен като Антантата, ролята на чехите е почти неосезаема. Както признава Ленин, "Три години британските, френските и японските армии останаха на руска територия. Несъмнено, ако бяха направили и най-малки усилия да ни победят, те щяха да спечелят".

Лидери на Бялото движение като адмирал Александър Колчак и генерал Антон Деникин, също оценяват помощта на Антантата като незначителна. Биографът на Колчак Владимир Хандорин пише: "Основното съдействие на съюзниците на белите беше да осигуряват техните армии с оръжия и униформи". Макар и многобройни, техните отряди рядко се изправят срещу Червената армия на бойното поле.

Предсказуем неуспех

Защо се проявява такава неотстъпчивост? Западът постоянно влиза в разногласия с белите за бъдещето на Русия. Като отдадени патриоти, генералите от Бялата армия воюват за Русия "обединен и неделима", докато съюзниците искат да дадат независимост на националните провинции на страната.

Адмирал Колчак с британски офицери на Източния фронт, 1918 г.

Getty Images

Историкът Дмитрий Лехович пише: "Лойд Джордж [британският премиер] се колебае между помощ за Бялото движение, планове за пазарлъци със съветското правителство и готовност да подкрепи независимостта на по-малките държави по протежение на руската граница".

Това няма да свърши добре за белите, които претърпяват пълно военно поражение. Някои са убити от болшевиките (Колчак), а други са принудени да емигрират (Деникин).

Западни оръжия и военна екипировка, пленени от Червената армия, 1919 г.

Sputnik

В края на 1919 г. чехословаците, британците и всички други западни войници са се завърнали у дома. Японците са останали в Далечния изток по-дълго от всички, до 1922 г., но също така не искат да се борят с болшевиките. В крайна сметка Западът осъзна, че трябва да установи отношения с новата съветска Русия.

И до днес има спорове дали Адмирал Колчак - едно от водещите лица в конфликта бели-червени, е истински руски патриот, или британски разузнавач?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.