Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Напълно голи хора, носещи ленти, на които може да се прочете "Долу срама!", се появиха неотдавна в Москва. Една група беше забелязана в трамвай. Трамваят спря, обществеността бе възмутена", пише в дневника си известният руски писател Михаил Булгаков през 1924 година. Само 15 години преди това една жена не е могла дори да си помисли да излезе с рокля, дълга до коленете. Тези промени за една нощ ли са се случили?
Предреволюционното руско общество, особено в столиците, не е пуританско по природа. Един анонимен войник, роден в края на 19-ти век, си спомня: "На 10 години вече бях изложен на всякакъв род похотливо поведение... Порнографските снимки далеч не бяха нещо рядко срещано".
Студенти от Имперското юридическо училище, облечени като цигани и циганки, 1920 г.
Личен архив на Олга ХорошиловаВ артистичните среди са популярни транссексуалните, травеститските и гей партитата, а за някои известни личности се е знаело, че са хомосексуалисти. Партита, на които често има множество партньори, са били редовно забавление за някои. Въпреки това хомосексуализмът при мъжете е бил углавно престъпление... докато болшевиките не излизат на сцената.
Александра Колонтай
Getty ImagesОт идеологична гледна точка сексуалното освобождаване се е възприемало като основното оръжие за борба срещу религията и стария ред като цяло. Сред ранните болшевики ключов пропагандатор на новия семеен ред е Александра Колонтай, руска революционерка, а по-късно и дипломат. Имало е популярна теория, често приписвана на Колонтай - за "чашата с вода". Според нея любовта (и следователно сексът) трябва да бъде на разположение на всеки по възможно най-лесния начин като да поискаш чаша вода. Това обаче е грубо опростяване на идеята на Колонтай.
Колонтай насърчава концепцията за "новата жена" - освободена от потисничеството на брака, домакинската работа и отглеждането на деца; всички тези задачи трябва да се поемат от обществото и държавата. Те ще имат грижата за образованието на децата (включително сексуалното), за прехода към национална промишленост за приготвяне на храна, колективни жилища, детски градини и т.н. Според Колонтай освен това любовта трябва да бъде освободена – животът на семейни начала ще замести традиционния брак.
Очевидно болшевиките изграждат своята политика за семейството, ръководейки се от най-прогресивните възгледи, нещо, което няма да се види на Запад още десетилетия. Само че бремето се носи от отделната личност и такава всеобхващаща свобода е прекалена за селскостопанското, едва започващо да се урбанизира руско общество през 20-те години на миналия век.
"За премахването на брака" и "За гражданското партньорство, децата и собствеността" са сред първите укази на Съветите през 1918 година. Църковните сватби са отменени, въведено е гражданско партньорство. Разводът е въпрос на избор. Абортите са легализирани. Всичко това предполага пълно освобождаване на семейните и сексуални отношения. Това е обявяване на началото на най-ранната епоха в съвременната руска история.
Московски нудистки плаж
Public DomainСпокойното отношение към нудизма е ярък символ на онова време: на брега на река Москва, близо до храма на Христос Спасител, се заформя нудистки плаж, за какъвто Западна Европа дори не може и да мечтае през онези години. Гореспоменатото общество "Долу срама!" организира много походи, като в един от тях участват около 10 000 души. Александър Трушинович, монархист, си спомня една от техните сбирки: "Долу еснафите! Долу измамните свещеници! Не се нуждаем от дрехи - ние сме деца на слънцето и въздуха!", голият говорител крещеше от сцена в централния площад на Краснодар. Като минах от там вечерта, видях сцената, демонтирана... и някой беше набил "детето на слънцето и въздуха".
Всички тези необуздани събития текат, докато Русия все още е в разгара на Първата световната война и на Гражданската война. Революционните амнистии през 1917, 1919 и 1920 г. пускат на свобода много престъпници в страната, където държавната власт тепърва започва да се изгражда. Към многобройните престъпници се присъединяват дезертьори и освободени войници.
През 20-те години на миналия век изнасилванията се превръщат в епидемия. Звучи поразително, но сексуалното насилие на бивши благороднички и буржоазни жени за известно време дори се приема за "класова справедливост" сред мъжете пролетарии. Междувременно до 20% от руското мъжко население е имало болести, предавани по полов път (въпреки че в царска Русия в началото на века този дял е 25-27%). Новите закони за брака и общата атмосфера на скъсване с миналото насърчават безразборните и случайни сексуални контакти, нещо, което е немислимо само преди години.
Съветското общество създава опасно поколение бездомни сираци – според официални данни до 1923 г. половината от децата, родени в Москва, са били извънбрачни и много от тях са изоставени в ранна детска възраст. Махалото на сексуалната революция трябва да се залюлее на обратната страна, а ако това не стане, да се извади насилствено.
Още през първата половина на 1920-те години, когато сексуалното освобождаване все още е в разгара си, Съветите започват да налагат традиционните ценности… отново.
През 1924 г. психиатърът Арон Салкинд публикува "12-те сексуални заповеди на революционния пролетариат", които гласят, че "любовта трябва да бъде моногамна", "сексуалният акт трябва да бъде само последната брънка във веригата на дълбоките и комплексни чувства, свързващи двама души в любов".
И макар "Долу срама!" да продължава да показва голотата си по московските улици, народният комисар по здравеопазването Николай Семашко пише: "Това поведение трябва да бъде най-категорично осъдено … По време, когато капиталистически чудовища като проституцията и хулиганството още не са елиминирани, голотата съдейства за липсата на морал ... Затова считам за абсолютно необходимо да спрем тази позор завинаги, с репресивни методи, ако е необходимо..."
Съветските лидери не искат повече населението да губи своята енергия за самодоволство. Въвеждат се строги мерки и ограничения. Групите за правата на жените са в упадък. Освен това самите жени сега едва ли имат причина да се стремят към образованието, за което феминистките толкова отчаяно са воювали: тъй като жената вече е била освободена от традиционното патриархално общество, болшевиките се опитват да я върнат в кухнята, където да готви за работещия си съпруг. Междувременно фабричните дажби вече се преразпределят, което прави домашното готвене необходимо. "Новата жена" на Колонтай е "нова" само за почти едно десетилетие.
Сега семейството отново е основната единица на обществото. Декретите са отменени един след друг. И накрая, към 1934 г. хомосексуализмът е криминализиран повторно, а забраната за аборт пак е въведена (1936 г.). Това, разбира се, не води до намаляване на пропагандната стойност на жената. Защото сега тя би могла "да направи всичко това" - да изпълнява комунистическата задача да изковава революцията, като същевременно е и майка, и съпруга, и готвачка и чистачка.
В продължение на десетилетия сексуалността и еротиката са били напълно избягвани от съветската култура и общество - и като се има предвид това, не е чудно, че руското общество е станало толкова лицемерно по въпроса за секса. Следващата сексуална революция ще настъпи едва през 90-те години.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
