Съветският съюз активно развива своята космическа програма в края на 1950-те и 1960-те, но е изправен пред сериозен проблем. Центровете за контрол на космическите системи биха могли ефективно да проследяват и контролират космическите кораби, само когато последните се намират в орбита над територията на Съветския съюз, и остават "слепи" за всички космически кораби в другите части на земната орбита. Следователно страната се нуждае от проследяващи центрове по цялата земя, но няма отвъдокеански територии. Затова се предлага за целта да се използват специални кораби. Така и се ражда съветският космически флот.
Първите кораби на съветския военнокосмически флот се появяват в края на 1950-те години и са направени на базата на товарни съдове. Въпреки това от 1967 г. нататък корабите за проследяване се строят по собствен дизайн.
Те са оборудвани с най-съвременните системи, включително десетки параболични и късовълнови антени, които позволяват активното взаимодействие с космически кроаби и предаването на данни към командните центрове на континента.
Всички проследяващи кораби на Военнокосмическия флот са именувани в чест на съветските космонавти и известни лица от съветската космическа програма: Владимир Комаров, Владислав Волков, академик Сергей Корольов и други.
Построен през 1971 г., флагманът на флота "Юрий Гагарин" е най-големият и модерен кораб на флота с 86 лаборатории и 75 антени на борда си. Стабилизаторът му осигурява относително удобни условия на работа дори при бури от 7-ма категория.
Корабите за проследяване се ползват не само за космически научни изследвания, но и за тестове на балистични ракети от Съветския флот, Все пак това не е основната им мисия, тъй като флотът има специални военни проследяващи съдове за тези задачи – като ССВ-33 "Урал" и "Маршал Крилов".
След падането на Съветския съюз почти всички кораби на Военнокосмическия флот са разглобени в индийското пристанище "Алунг", известно международно гробище за кораби.
Последният кораб на Военноморския космически флот – кръстен на космонавта Виктор Пацаев, е оттеглен през 2001 г. и става част от Музея на Световния океан в Калининград.