Защо съветските дирижабли не бомбардират германски градове през Втората световна?

Когато през  1917 г. избухва Революцията, руската въздухоплавателна индустрия върви към разпад. Едва през 1920 г. съветите решават да ремонтират въздушния си флот. За разлика от Руската империя, която купува повечето дирижабли от чужбина, съветската държава няма такава опция, тъй като се намира в пълна международна изолация.

Първият съветски дирижабъл, който вижда бял свят, е всъщност наследен от имперска Русия – ремонтиран и възстановен. "Астра" е единственият руски дирижабъл, който успешно провежда бойна мисия по време на Първата световна война. През 1915 г. той ефективно бомбардира ЖП гара Лик (дн. Елк) в Североизточна Полша. В съветска Русия "Астра" е преименувана на "Червена звезда".

"Червена звезда" е последвана от "VI Октомври", който прави първия си полет през 1923 година. Построен е от всички възможни материали, достъп до които  имат съветските инженери. Например балонът му е направен от различни части на стари дирижабли.

Следващият дирижабъл, който се появява през 1924 г., има необичайно име "Московский Химик-Резинчик", което показва, че е финансиран от работници от съветската химическа промишленост.

За да развие ефективно въздухоплаването си, Съветският съюз се допитва до богатия чуждестранен опит. През 1930 г. група съветски специалисти посещава водещите страни в изграждането на дирижабли: Франция, Германия и САЩ.

През 1930-те години съветската въздухоплавателна индустрия набира скорост: дирижаблите се появяват един след друг. Докато Руската империя създава въздушния си флот предимно за военни действия, Съветският съюз планира да използва дирижаблите си за мирни цели.

През 1937 г. най-големият съветски дирижабъл В-6 поставя нов световен рекорд за издръжливост, прекарвайки във въздуха 130 часа и 27 минути.

Съветските дирижабли В-1, В-2, В-3 и В-4 са предназначени за горско пожарогасене, борба с източниците на малария, изследване на сибирските територии и широко използване в селското стопанство. Военните обаче се възползват от машините, прилагайки ги в парашутните си учения.

Обучението на съветските въздушно-десантни войски е една от основните задачи на дирижаблите през Втората световна война. Тъй като всички останали въздухоплавателни средства са ангажирани в борбата срещу нацистите, дирижаблите стават идеалното средство за подготовка на десантчиците.

Те се използват и за превоз на малки товари, горива и хора, както и за търсене на морски мини и потънали кораби. Веднъж дирижабъл дори оцелява след атака на изтребители на Luftwaffe. Въпреки че е ударен от стотици куршуми, той все пак успява да се приземи в базата.

Въпреки тези чудеса, ерата на дирижаблите е приключила. Те вече не могат да се конкурират с модерната авиация. Последният съветски дирижабъл В-12 "Патриот" вижда бял свят през 1947 г., но всички операции са преустановени през същата година.

А дали руснаците са имали свои бойни цепелини през Първата световна война?